Гримасите на информационното бъдеще

публикувано на 11.11.09 в 14:39

Проф. Ани Гергова

Снимка: Ивелина Ватова

Проф. Ани Гергова за книгите, за хората и личностите в националния храм на книжовността

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За нея библиотеката е кръстопът, а както всички знаем, там се срещат всички (по)пътни ветрове, за да решат накъде да тръгнат, тъй че това е място, пълно с рисковете на избора. Пътят ти предлага премеждия, разделя те или те събира със свои и чужди, но на кръстопътя решаваш дали да се завърнеш у дома или завинаги да избягаш, дали да подириш собственото си Аз или да оставиш някой друг да стори това. Вместо теб.

Тези две универсални метафори са научили Ани Гергова с приветлива усмивка и без гняв да се изправя пред намръщеното лице. В неговата обърканост, сякаш в огледало, се отразяват измеренията на новата социална памет на цивилизацията ни, която, без да се отказва от добрия стар Гутенберг, протяга алчно ръце към красивите продукти на информационната модерност.
Макар и съвсем плахо все още, постепенно и в българските библиотеки пред очите й започват да примигват просветващите погледи на компютрите. Обновява се комуникационната им мрежа, а старите читалищни библиотеки по новому осмислят ролята си на културни аниматори.

По ведомост проф. Ани Гергова няма и един работен ден в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Но далеч преди 60-годишнината си е станала едно от нейните съвременни емблематични имена. Влязла в нея като първокурсничка в Софийския университет по българска филология и не си спомня някога да е излизала от читалните й. До ден днешен! Докато изучава тайните на българската граматика и върви по старобългарските литературни пътеки, е привлечена от идеята допълнително да специализира "библиотекознание и библиография" при създателя на българската наука за организация и управление на библиотечното дело проф. Тодор Боров. После именно той ще я поощри да направи една от първите у нас аспирантури (днес докторантура) по книгознание. В началото на 90-те години на ХХ век е в екипа университетски преподаватели, които продължават делото на стария си професор, като откриват специалността "Библиотечно-информационни науки" (по-известна като БИН) и катедрата "Библиотекознание, научна информация, културна политика" към Философския факултет на СУ. Нейните студенти днес работят в почти всички български библиотеки и в чужбина. Над 200 са публикациите и проектите й, като в заглавията на всички има поне една от двете ключови думи – книга и четене.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Гримасите на информационното бъдеще

Още от категорията

Предлагат спектакъла "Хага" на Галин Стоев за европейска награда

Първият Черноморски международен литературен фестивал се провежда в Бургас

Среща с обичаните български поети Маргарита Петкова и Добромир Банев в Берлин

Българско Национално Радио