В продължение на три дни, от сряда до петък, в Националния дом на техниката двадесет български изобретатели представят най-новите си идеи в областта на химията, машиностроенето, строителството, медицината и др. Събитието се организира от Съюза на изобретателите в България с подкрепата на Федерацията на научно-техническите съюзи и Патентното ведомство. Изложението е посветено на обявяването на 2009 г. от Европейския съюз за година на творчеството и иновациите. Целта му е да се популяризират български изобретения, както и да се повиши интересът към иновациите от страна на бизнеса. 

По данни на Патентното ведомство всяка година в него постъпват средно около 220 заявления за патенти на нововъведения. В недалечното минало те са били десетки пъти повече. Според Марио Христов, главен секретар на Съюза на изобретателите, интелектуалната собственост в България е добре защитена, законодателството ни е модерно и унифицирано с европейското. Проблемът обаче е в трансфера на една идея до технологичен продукт поради все още слабия интерес от страна на бизнеса. Строителният инженер Милен Дечков също все още не е успял да намери инвеститор за своето изобретение – полусферично жилище, въпреки че според него то е десетократно по-евтино от традиционното строителство и има възможност да се произвежда на конвейер в завод. Освен това то е екологично, изцяло щадящо природната среда, енергоспестяващо и може да бъде премествано от едно място на друго. За избора на нетрадиционната форма изобретателят обяснява, че сферата осигурява чрез минимална повърхност покриването на максимален обем, както и че тя пречиства геопатологията на земната повърхност. Още за предимствата на атрактивната къща разказва нейният създател:

“Това жилище е сеизмично устойчиво. При него отпада подсъзнателният страх, че ще се срути нещо върху главата ви. Човек прекарва 50 процента от живота си в жилището, така че това е едно решение за понижаване на стреса на съвременния човек. От друга страна това е “пасивен тип” жилище. То може да се захранва с електроенергия чрез фотоволтаични системи и да използва готови инсталации за пречистване на водата, т.е. не е необходима инфраструктура в класическия вид. Комфортът се предполага от вътрешния интериор, който е изцяло от естествено дърво. Външната конструкция е от стъклопластово покритие, което изпълнява и ролята на покрив. Произведена в заводски условия, къщата се взема от хеликоптер и се поставя директно там, където е поръчана.”

На изложението не липсват и интересни нововъдения в областта на туристическите атракции. Такива са например предложенията на младия изобретател Мартин Николов, който е разработил проекти за подводна шейна и моторен кораб с подводен апарат за туристически разходки по море и подводни наблюдения. Подводната шейна представлява кабинка за 4-ма души с хидродинамична форма и прозрачен покрив. Тя се тегли от обикновена моторна лодка и има възможност да взима туристите направо от плажа без допълнителни обслужващи съоръжения. Когато е на котва, тя, подобно на обикновените лодки, плува на повърхността, но при движение и достигане на определена скорост върху подводните й криле се създава необходимата хидродинамична сила, която я потапя. За управлението й не са необходими специални умения, освен това тя е напълно обезопасена и в случай на авария, сама изплува на повърхността. Николай Арнаутски пък е разработил нова опаковка – шише със специална капачка с контейнер. Това негово изобретение би могло да намери широко приложение в хранително-вкусовата промишленост, например при бутилирането на студени билкови чайове. Предимството й е, че позволява напълно да се съхранят полезните вещества на билките, без да се използват консерванти.  

 “Изобретението се състои в това, че биологично активното вещество се съдържа в специално конструирана капачка, отделно от водата, когато става въпрос за билкови чайове и се свързва с нея в момента на консумация, а не преди това – обяснява Николай Арнаутски. – Това също така многократно повишава срока на годност на напитката. Тази технология е приложима и във фармацевтиката, когато трябва да се свърже прахообразен антибиотик с вода, за да се получи суспензия, която е готова за употреба. Приложимо е също в битовата химия, когато например епоксидната смоля трябва да се свърже с точно определено количество втвърдител и това трябва да стане в момента на употребата, а не преди това.”