Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Зимни водици – Йордановден и Ивановден

Въпреки студа, на Йордановден млади мъже с ентусиазъм скачат в ледените реки и езера след хвърления в тях кръст. Поверието е, че който пръв намери и извади кръста от водата, ще се радва на добро здраве и сила през новата година.
Снимка: БГНЕС

Християнските празници Йордановден и Ивановден – на 6 и 7 януари – имат специфично фолклорно тълкуване и обредност в българската народна култура. 
Календарът отброява първите дни от новата година. Но според фолклорните вярвания светът все още е в преход от завършилата година към предстоящата. Приключилият жизнен цикъл е изчерпил силите на земята, небето и човека. Възцарил се е космически хаос. От него, обаче, ще се роди наново животът и ще започне новият годишен кръговрат. Този преход от стария към новия жизнен цикъл започва от Коледа. Затова коледарите пеят, че идват от “долната земя” на отвъдното, където остава “мъртвата” стара година, но там са видели как в земните недра вече се заражда новото плодородие на земята, новата родовитост за добитъка и хората. Този заряд на обновлението извеждат коледно-новогодишните обреди в “горната земя” – в човешкия свят. Но за да се възцарят тези жизнетворящи сили, светът и хората трябва да се пречистят от демоничните сили, властвали през прехода от старата към новата година. Този период е наричан “мръсни” или “некръстени” дни. Той продължава чак, докато природата и човекът се пречистят обредно, за да приемат отново светото кръщение. Тази смесица между древни митологични представи и християнска символика е в основата на фолклорните празници “Зимни Водици”, които се сливат по време и ритуали с двата църковни празника Йордановден и Ивановден – на 6 и 7 януари. Общото народно название “водици” идва от основната роля на водата в празничните обреди през тези два дни. Чрез тях се извършва обредно пречистване с вода и свето кръщение – както на хората, така и на целия обкръжаващ ги свят. Едва тогава Вселената и човечеството постигат отново хармония и започва новият годишен жизнен цикъл.

Има поверие, че в нощта срещу Йордановден – 6 януари, водата във всички реки, извори, езера спира за миг неподвижна, за да се пречисти. И после добива голяма очистителна сила. Християнизираната версия е, че водата се пречиства и освещава, когато в нея се потопи кръст. В някои райони това се прави в деня преди Йордановден, който наричат “Попова Коледа” или “Водокръст”, т.е. кръщаване на водата. Другаде водосветът се извършва след утринната литургия на Йордановден. Има поверие, че ако по време на обреда замръзне потопеният във вода кръст или чимширената китка, с която свещеникът поръсва хората с осветената вода, това предвещава здраве за всички и голямо плодородие през новата година. Същото “обещание” носи и студеното, но сухо време на този ден, според традиционното вярване. На места свещеникът освещава само малко вода в котле. Другаде попът хвърля своя кръст направо в река или езеро. И въпреки студа, млади мъже с ентусиазъм скачат в ледените реки и езера след хвърления в тях кръст. Поверието е, че който пръв намери и извади кръста от водата, ще се радва на добро здраве и сила през новата година. Някога са вярвали, че ако болни се изкъпят в осветените води, ще намерят изцеление. Има обичай на този ден да се къпят и всички млади мъже - ергени или наскоро оженени. Затова наричат този празник още “мъжки Водици”. И на следващия ден – Ивановден - къпането с ледената вода продължава. Но този път ергените се опитват да окъпят и момите, а кумовете къпят младоженците и малките момиченца. Затова наричат празника също и “женски Водици”. Осветената вода има силата да пречиства не само хората. Обредно се измива на този ден и палешникът на ралото, за да се ражда бяла пшеница и голям берекет през новия земеделски сезон.

Древните очистителни обреди с вода получават своето християнско осмисляне и през празничните песни. В тях се разказва как Богородица тръгва със своя новороден син на ръце да му търси кръстник. Св. Йоан (Иван) се съгласява да му даде светото кръщение. И когато надвесва “Млада Бога” над водите на река Йордан, дъното й се позлатява, а бреговете й се посребряват – разказва Ивановденска песен. Този божествен златен и сребърен блясък е предвестник на идното благоденствие през новата година. Жизненият кръговрат започва пак отначало в този пречистен, осветен и благословен чрез обредите човешки свят и възцарена космическа хармония.

По публикацията работи: Румяна Панайотова

Още от категорията

Храмът

Граничният събор "Краище" свали за ден границата при Бобешино

В граничното село Бобешино се проведе международният събор "Краище". Той се прави за 16 път след двегодишно прекъсване заради пандемията. На 22 септември символично пада границата между Сърбия и България и допринася за добросъседството между..

публикувано на 22.09.22 в 17:32
Йорданка Николова демонстрира техниката на кене пред Лютовата къща в Копривщица

Копривщенското кене – ефирни паяжини от копринени конци и… конски косъм

Полупрозрачна, фина, изтъкана от фантазия и много любов – копривщенската дантела със сложните ѝ орнаменти била неотменна част от някогашните носии и домашни тъкани. В миналото майсторките от Копривщица са влагали цялата си душа в създаване на..

публикувано на 19.09.22 в 09:45

ˮПролетници за сита зима“ – фестивал представя връзката на добруджанци с плодородната им земя

Живописното добруджанско село Крушари се готви за дебютното издание на фестивала ˮПролетници за сита зима“, който ще се състои на 17 септември в селския парк. Идеята е да се популяризира етнографията, фолклора, както и възможностите за селски..

публикувано на 17.09.22 в 08:10