На територията на България има повече от 4500 пещери. Някои от тях са проучени и „благоустроени” – направено е необходимото да бъдат достъпни за любителите на природата. Други са обект на изследване от специалисти-спелеолози. Много от пещерите крият във вътрешността си неподозирани природни форми и дори водопади. Дяволското гърло в Родопите например е известна с подземните си водопади, между които е и вторият по-големина в Европа (42 м.) Според преданието точно тук Орфей се спуска в подземното царство, за да търси своята любима Евридика. Друга от благоустроените пещери – Съева дупка, има прекрасни сталактити и сталагмити. В нея са били намерени глинени съдове и монети от времето на Римската империя. В Западните Родопи през 1961 г. в пещерата Снежанка пък са открити керамични съдове, изработени без грънчарско колело от древните траки. В Магурата върху скалата на една от залите ясно се виждат праисторически рисунки, датиращи от различни епохи – палеолит, неолит, енеолит и началото на раннобронзовата епоха. Интересни следи от човешко присъствие има и в Ягодинската пещера. Тя е известна и с името „Имамова дупка” и е най-дългата в Родопите – 10 500 метра. На възраст е около 275 000 години, а останките от пещерното жилище, което е открито на 4 метра от естествения й вход, са от каменно-медната епоха. Ето какво разказва Снежана Кунджиева – екскурзовод в Ягодинската пещера:

„Първото посещение на тази част от пещерата от археолог става през 1928 година от Васил Миков. Той намира керамика и информира за нея, но чак през 1960 г. неговият колега Петър Детев прави недълбок сондаж в средата на т. нар. „хол” на жилището. За съжаление, това са повърхностни изследвания. Първата археологическа експедиция идва тук през 1963 г. Тя е оглавявана от Димитър Райчев.”

Интересен е фактът, че пещерното жилище се състои от няколко помещения, сред които се открояват „холът”, който е и керамичен център, помещението за обработка на жито, друго – за почивка. Естествените стени на този дом – скалите, са овъглени от използването на керамичната пещ и отоплението чрез огън. Кога по-точно е било обитавано жилището?

„В културните пластове личат три строителни хоризонта – отбелязва Снежана Кунджиева. – Първият е от късната фаза на енеолита и датира от 4 200 до 3 600 г. преди Христа, а другите два са от 3 100 до 3 000 г. преди новата ера. Археолозите успяха да открият причината за напускането на първите обитатели. Според тях земетресение е предизвикало скални срутвания, които принуждават тези хора да напуснат жилището. Причините за напускането на второто и третото поселение все още не са известни.”

Овъглено жито и ръчни мелници, наричани „хромели”, свидетелстват за начина, по който древните хора са приготвяли хляба си в древността. Богатството от находки дава подробна информация за бита им. Уникални са фрагментите от съдове, изрисувани отвън и отвътре с графит и боя. Това не се среща на друго място в България – твърди Снежана Кунджиева и добавя:

„Преддверието на пещерата е било използвано като обиталище и грънчарска работилница. В „хола” от около 100 кв. метра, освен огнища бе открита и основа на керамична пещ, в която са изпичали грънците. Обитателите на древното жилище обаче са се занимавали и с животновъдство и земеделие. Има открити сечива и прешлени на животни, използвани за вретена, както и тежести за вертикален стан. Всичко това свидетелства, че са познавали тъкачеството и предачеството, независимо че техният основен поминък е бил производството на керамика.” 

Снимки: Десислава Кръстева