Имало едно време... Така започва книгата – като приказка. И не те оставя на мира, докато не прочетеш вълнуващата история на рода Белеви, започваща в края на XIX и отиваща в началото на XXI век. Платно, богато на събития, драматични обрати и надежда. Какво е нужно за автора на една фамилна сага?
“Да има много натрупан жизнен опит. Да познава много добре това, за което иска да пише – разказва писателката. – Обикновено тези книги се мислят дълго във времето и някак сами се изграждат, преди авторът да седне и да почне да пише. А самото писане се осъществява доста по-бързо и по-лесно. Тези неща, за които става дума в книгата, ги знам от времето, когато съм била на двайсетина години. Винаги съм си казвала: някой ден ще седна и ще напиша тази история. Годините минаваха, писах най-различни други неща, но тя винаги си беше вътре в мене и с времето картините се изясняваха, образите ставаха по-живи, по-плътни. Така дойде моментът, когато седнах да я пиша. Това беше миналата година на 1-ви януари. И както написах първите няколко реда, тя започна да се излива вече сама. Опитах се да се изолирам от външния свят, защото книгата изискваше един поглед много назад във времето, за което се нуждаех от концентрация.”
Всъщност, романът създава усещането за автентичност, за неща, които са лично преживяни. Така и се оказва. Четиримата братя Белеви, с
