Националният археологически институт с музей /НАИМ/ е сред отличниците в Българската академия на науките. Това показаха резултатите от одита, извършен от представители на Европейската научна фондация и Европейската федерация на академиите на науките и изкуствата. Всеки от институтите на БАН бе оценяван по три критерия: качество и продуктивност на научния труд, значимост и полза за обществото, перспективи. Оценките са А, В, С и D, като най-високата възможна е А+. В България такава оценка не е присъдена. Тя се дава на лидерите в световната наука. Както обаче може да се предположи, за своите изследвания те обикновено получават солидно финансиране. И по трите споменати критерия НАИМ е получил оценка А, което означава, че е безспорно конкурентен на международно равнище. Той е и на първо място сред хуманитарните секции на академията. Според Диана Гергова, научен секретар на института, европейските експерти са оценили широкия обхват на неговите проучвания, използването на съвременни методи, участието му в международни проекти, удачната му структура. Тя дава възможност за археологически разкопки, лабораторни изследвания на находките и популяризацията им чрез музейна дейност и публикации у нас и в чужбина.
Находки от антична Монтана
При одита на НАИМ е било обърнато внимание на застаряващия му състав, това обаче се отнася и за други институти. Причината: младите хора търсят по-добре платена работа. Всъщност, в момента в него има доста докторанти – 26. Парадоксалното е, отбелязва Диана Гергова, че докато работят върху дисертацията си, те получават стипендия, която е по-висока от заплатата, която ще имат, след като защитят докторската си степен и започнат работа в същия институт. А тогава ще бъдат с по-висока квалификация.
„Дълги години в България се говореше, че за науката няма пари, че трябва да я оставим на заден план, защото сме в тежко икономическо състояние – казва тя. - Но аз мога да ви гарантирам, специално за археологията, но също и в много други области, че само високото познание осигурява високо качество при изпълнение на поставените задачи. Смея да твърдя, че археологическите обекти в момента със своите приходи от билети и с възможностите за правене на проекти имат огромен потенциал за решаване на много социално-икономически проблеми. През последните години обаче, когато първите проекти, свързани със социализацията на археологически забележителности, бяха осъществени в България, специалистите, които са ги проучвали, бяха загърбени, с много малки изключения. Има огромни приходи от туристически посещения на такива обекти. Но нищо от тези приходи не се връща в Академията, за да стимулира по-нататъшното развитие на науката.”
Мраморна оброчна плочка на тракийски конник и керамични съдове, с. Скобелево, Сливенско. І-ІV в.
Археологът не е просто разкопвач, след разкопките той не бива да бъде забравян, а да продължи да работи – за създаване на най-добрите практики за консервация и експониране на историческото наследство, защото го познава най-добре, допълва Диана Гергова. А това е в интерес на самите паметници и на културния туризъм. При твърде ограничения национален бюджет за системни проучвания българските археолози имат обаче шанс да работят и правят своите открития. Възможност за това им дават големите инфраструктурни проекти като магистралите Тракия, Струма, Хемус, проекти, свързани с Държавните железници и Дунав мост. Съгласно българските закони инвеститорите са длъжни да платят проучванията на археологически обекти, които са в ареала на трасетата. Друга възможност за финансиране и пълноценна, понякога дългогодишна работа, предоставя сътрудничеството с чужди академии, университети, научни институти. Около 20 са проектите от такъв характер у нас. В тях се изследват едни от най-значимите ни паметници от праисторията до Средновековието.
Палеолитни находки на българо-френска експозиция в Белоградчишко
“Сред известните проекти са българо-френският, в който се проучва палеолитното наследство в пещерата Козарника, българо-гръцките разкопки на селищната могила Юнаците, където също бяха направени големи открития през последните години – разказва Диана Гергова. – В хода на българо-японските проучванията край село Дядово пък успяхме да създадем археологически парк. В него за пръв път у нас е експонирана селищна могила като музей на място. Така тя се превръща в източник на знания за широката публика. В областта на тракийската археология безспорно трябва да се спомене международният проект Пистирос, в който участват колеги от Карловия университет в Прага, от университета в Ливърпул, френски специалисти. За него малко се говори, но сега той е най-добре проученият емпориум /търговски център/ изобщо в Европа. Става дума за гръцка колония, изнесена във вътрешността на Тракия. Това, което показаха резултатите от Пистирос, е, че всъщност гърците не идват като колонизатори в земите на Одриската тракийска династия, а като при равноправни партньори. И това е много важен момент, защото според инерционното мислене гръцката култура е най-висока по онова време. Затова смятам, че не бива да подценяваме траките. Траките идват от митичните времена, известни са още от Троянската война, но идват със своя култура, с цивилизация, която е различна от гръцката. Тя е различна и от римската. И е толкова силна, че не просто се запазва през римската епоха, но успява по невероятен начин да влияе върху културното развитие и религиите не само при друидите, но и върху ранното християнство. Така че тази проблематика е изключително важна, тя е част от нашите национални, а и, бих казала, международни задачи, върху които работим.”
Снимки: Венета Павлова
На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски , произхождал от знатно семейство, роден и израснал в Константинопол, където получил добро образование...
На 24 февруари Православната църква чества Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. След като по желание на Иродиада св. Йоан Кръстител бил убит, Йоана, жена на Иродовия управител Хуза тайно взела светата глава и..
На 23 февруари отбелязваме паметта на св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски и на преподобни Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите. Свети Поликарп, епископ на Смирна , е роден към 70 г. сл. Хр. и е от..
На 24 февруари Православната църква чества Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. След като по желание на Иродиада..
На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски ,..