Националният археологически институт с музей /НАИМ/ е сред отличниците в Българската академия на науките. Това показаха резултатите от одита, извършен от представители на Европейската научна фондация и Европейската федерация на академиите на науките и изкуствата. Всеки от институтите на БАН бе оценяван по три критерия: качество и продуктивност на научния труд, значимост и полза за обществото, перспективи. Оценките са А, В, С и D, като най-високата възможна е А+. В България такава оценка не е присъдена. Тя се дава на лидерите в световната наука. Както обаче може да се предположи, за своите изследвания те обикновено получават солидно финансиране. И по трите споменати критерия НАИМ е получил оценка А, което означава, че е безспорно конкурентен на международно равнище. Той е и на първо място сред хуманитарните секции на академията. Според Диана Гергова, научен секретар на института, европейските експерти са оценили широкия обхват на неговите проучвания, използването на съвременни методи, участието му в международни проекти, удачната му структура. Тя дава възможност за археологически разкопки, лабораторни изследвания на находките и популяризацията им чрез музейна дейност и публикации у нас и в чужбина.

Находки от антична Монтана

При одита на НАИМ е било обърнато внимание на застаряващия му състав, това обаче се отнася и за други институти. Причината: младите хора търсят по-добре платена работа. Всъщност, в момента в него има доста докторанти – 26. Парадоксалното е, отбелязва Диана Гергова, че докато работят върху дисертацията си, те получават стипендия, която е по-висока от заплатата, която ще имат, след като защитят докторската си степен и започнат работа в същия институт. А тогава ще бъдат с по-висока квалификация.  

„Дълги години в България се говореше, че за науката няма пари, че трябва да я оставим на заден план, защото сме в тежко икономическо състояние – казва тя. - Но аз мога да ви гарантирам, специално за археологията, но също и в много други области, че само високото познание осигурява високо качество при изпълнение на поставените задачи. Смея да твърдя, че археологическите обекти в момента със своите приходи от билети и с възможностите за правене на проекти имат огромен потенциал за решаване на много социално-икономически проблеми. През последните години обаче, когато първите проекти, свързани със социализацията на археологически забележителности, бяха осъществени в България, специалистите, които са ги проучвали, бяха загърбени, с много малки изключения. Има огромни приходи от туристически посещения на такива обекти. Но нищо от тези приходи не се връща в Академията, за да стимулира по-нататъшното развитие на науката.”

Мраморна оброчна плочка на тракийски конник и керамични съдове, с. Скобелево, Сливенско. І-ІV в.

Археологът не е просто разкопвач, след разкопките той не бива да бъде забравян, а да продължи да работи – за създаване на най-добрите практики за консервация и експониране на историческото наследство, защото го познава най-добре, допълва Диана Гергова. А това е в интерес на самите паметници и на културния туризъм. При твърде ограничения  национален бюджет за системни проучвания българските археолози имат обаче шанс да работят и правят своите открития. Възможност за това им дават големите инфраструктурни проекти като магистралите Тракия, Струма, Хемус, проекти, свързани с Държавните железници и Дунав мост. Съгласно българските закони инвеститорите са длъжни да платят проучванията на археологически обекти, които са в ареала на трасетата. Друга възможност за финансиране и пълноценна, понякога дългогодишна работа, предоставя сътрудничеството с чужди академии, университети, научни институти.  Около 20 са проектите от такъв характер у нас. В тях се изследват едни от най-значимите ни паметници от праисторията до Средновековието.

Палеолитни находки на българо-френска експозиция в Белоградчишко

“Сред известните проекти са българо-френският, в който се проучва палеолитното наследство в пещерата Козарника, българо-гръцките разкопки на селищната могила Юнаците, където също бяха направени големи открития през последните години – разказва Диана Гергова. – В хода на българо-японските проучванията край село Дядово пък успяхме да създадем археологически парк. В него за пръв път у нас е експонирана селищна могила като музей на място. Така тя се превръща в източник на знания за широката публика. В областта на тракийската археология безспорно трябва да се спомене международният проект Пистирос, в който участват колеги от Карловия университет в Прага, от университета в Ливърпул, френски специалисти. За него малко се говори, но сега той е най-добре проученият емпориум /търговски център/ изобщо в Европа. Става дума за гръцка колония, изнесена във вътрешността на Тракия. Това, което показаха резултатите от Пистирос, е, че всъщност гърците не идват като колонизатори в земите на Одриската тракийска династия, а като при равноправни партньори. И това е много важен момент, защото според инерционното мислене гръцката култура е най-висока по онова време. Затова смятам, че не бива да подценяваме траките. Траките идват от митичните времена, известни са още от Троянската война, но идват със своя култура, с цивилизация, която е различна от гръцката. Тя е различна и от римската. И е толкова силна, че не просто се запазва през римската епоха, но успява по невероятен начин да влияе върху културното развитие и религиите не само при друидите, но и върху ранното християнство. Така че тази проблематика е изключително важна, тя е част от нашите национални, а и, бих казала, международни задачи, върху които работим.”

Снимки: Венета Павлова