„За България такива форуми са важни, защото нашата енергийна стратегия предвижда запазване или повишаване дела на ядрената енергетика”. Така министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков обобщи в специално интервю за Радио България участието на страната ни в международна конференция за използване на ядрената енергия за мирни цели. Париж стана център на ядреното лоби от европейски и световен мащаб. Френската столица събра от 7 до 9 март на едно място експерти от 60 страни, от Международната агенция за атомна енергия и Европейската организация за развитие и сътрудничество. Форумът бе открит от френския президент Никола Саркози и председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу. Ролята на ядрената енергетика, финансирането на ядрени програми, отговорността при използване на този тип енергия и сътрудничеството с „новите” страни в ядреното семейство бяха в центъра на дискусиите. Интересът към България като „дългогодишен” член на ядреното лоби от страна на други държави е бил насочен към опита на страната ни в експлоатацията на ядрени централи.
Какъв бе акцентът на форума?
„Имаше министри от 45 страни, някои като България с опит в ядрената енергетика, други имат намерение да я развиват заради предимствата й като алтернатива на традиционната – каза в интервюто за Радио България министър Трайков. - Най-големият проблем е, че първоначалната инвестиция е много голяма. Това беше една от основните теми. Френският президент Никола Саркози постави един много важен въпрос: „Защо международните финансови институции изключват ядрените проекти от обсега на финансирането си.”
България е един от доайените в „ядреното семейство”, защото използва ядрената енергетика повече от 35 години.
„Някои страни проявиха голям интерес към българския опит при експлоатацията на ядрени централи и обучението и квалификацията на нашите кадри – коментира интереса към България по време на форума Трайчо Трайков. – Освен това, с французи, шведи и финландци обсъдихме актуалния за нас и други страни в Европа проблем за трайно съхраняване на радиоактивните ядрени отпадъци. Франция е избрала технология за геологично погребване на отпадъците в глина на дълбочина 500 м. Инвестицията в такова хранилище е около 5 млрд. евро. България, която в дългосрочен план трябва да намери решение на този проблем, ще използва опита на страните, минали по този път. Малка е вероятността някоя държава да вземе отпадъци от друга на своя територия, защото това има политически и емоционални измерения. Така че, и пред нас ще се появи въпросът, ние какво решение ще изберем.”
По време на форума сте разговаряли с вицепремиера и министър на енергетиката на Катар Абдула бин Хамад ал Атия.
„Те предлагат да продават на България втечнен газ, но окончателното решение е въпрос на търговски преговори. За доставките трябва да има яснота за количествата и инфраструктурата, по която той ще влиза у нас. Това е част от енергийната ни стратегия, която залегна и в меморандума, подписан с Турция, за българско участие в техния терминал за втечнен газ.”
Във вашето изказване на конференцията сте обявили плановете на правителството да преструктурира АЕЦ”Белене” като частен проект.
„Частен проект не е най-точната дума. Държавната компания БЕХ има активи и това, което е направено, не може да бъде изтрито, така че няма да бъде напълно частен проект – коментира министър Трайков.- Но от всичките възможности, този е в категорията, които се базират на икономическата обосновка на самия проект.”
Търсихте ли стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" сред толкова държави и компании, след като това е основният проблем на проекта?
„Търсенето на стратегически инвеститор е процес, който върви в две направления. Едното е даване на информация за проекта, разговори с големи компании, където виждаме какъв е принципният интерес. Приключва и изборът на консултант. Той трябва да формулира конкретното предложение към стратегическия инвеститор, което той да приеме и да се обвърже. Всеки ядрен проект има огромен списък с рискове и истинският разговор с инвеститор в ядрен проект опира до разпределението на рисковете. Всеки риск си има цена. Да, имах разговори, аз използвам всяка подходяща възможност да адресирам всички теми, които са важни за България.”
В сградата на посолството на Република Албания в София се състоя приятелска среща между посланика г-жа Инид Мило със студентите и преподавателите по албански език от Катедрата по балканистика на СУ "Свети Климент Охридски", както и членове на албанската..
Изложба на бездомни котки и кучета в русенския “Екомузей с аквариум” подава ръка на осиновителите да намерят свой домашен любимец. Всички четириноги са спасени и излекувани от сдружението “Германо-българска помощ за животните”, каза неговият..
С Фестивал за европейска солидарност ще бъде отбелязана 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена. Според организаторите от Културния център на СУ “Св. Климент Охридски” и сдружението “Център за четене и култура” фестивалът, който се открива..
Сестра Мери Грейс е една от 7-те монахини в Бенедиктинския манастир в село Царев брод, Североизточна България. Тя е на 27 години и е от Танзания...
“ Вие имате нелеката, но и изключително благородна мисия да създавате знаещи, способни и отговорни личности, но най-вече добри и честни хора, достойни..
Все повече браншови организации в земеделието обявяват протестна готовност по повод неизплатените средства по т.нар. украинска помощ, предназначена да..