Според Евангелието архангел Гавраил се явил на Дева Мария и й казал, че ще зачене и ще роди Божи син. Тази блага вест, която Богородица приема с радост и смирение, дава името на празника, почитан и като ден на майчинството. Въпреки че е част от Великденския празничен цикъл, който всяка година мени датите си, Благовещение се пада винаги на 25 март. Народът го нарича Благовец, Благовещене, Благоец, Благощение, Половин Великден. Ритуалите, с които празникът се вписва във фолклорния ни календар, пресъздават древната представа на човека за истинското събуждане на природните енергии.

Още в деня преди празника жените изчиствали цялата къща. Подобно ритуално изчистване на дома, двора и стопанските сгради се извършвало и в деня на Баба Марта –1 март и Младенци – 9 март. Старите и ненужни вещи се струпвали на двора, където преди разсъмване палели огън. Слагали в него говежди тор, за да има силен пушек. В народните вярвания това е денят, в който освен силите на доброто, се събуждат и всички лошотии – змейове, змеици и всякакви влечуги. Пушекът служел, за да ги държи далеч от дома през следващите топли месеци. Деца и възрастни обикаляли къщата и двора. Те удряли звънци и най-различни метални предмети, като едновременно с това изричали специална словесна формула, която е различна в различните краища на България: "Бягайте, змии и гущери, че Благовец иде!" . Част от задължителните действия е прескачането на огъня. При това прескачане се стараели да опушат добре босите си крака – предпазна мярка срещу смъртоносните ухапвания от змии по време на полската работа. Тези ритуали се извършват и днес на много места у нас от вярност към традицията, с чувство за хумор и с вкус към забавлението.

В деня преди Благовец жените изчиствали цялата къща – подобно ритуално изчистване се практикува на много места и до днес.

След поредицата обичайни практики в навечерието на празника и преди разсъмване следвали още куп условности и обреди. Според поверието, на Благовец започва да кука кукувицата. Тя предвещава събуждането на вили, самовили, юди и самодиви. На младите момичета било забранено да излизат рано на полето и в гората, за да не срещнат някое от тези митични същества и да станат жертва на магическите им сили. Ако чуеш кукувицата на Благовец, ще ти върви през цялата година, казвали някога. Но непременно трябва да си излязъл от къщи сит и с пари в джоба. На този ден се извършвали и множество действия, схващани като насърчаване на добрите и плодотворни енергии. Хората сеели зеленчуци, присаждали дръвчета, за да са благи плодовете им. И до днес много пчелари отварят вратите на кошерите и пускат пчелите да усетят "благото на Благовец, та да им е благ медът". Бабите пък пробивали на този ден ушите на внучките си и им поставяли обеци. Вярвали, че около малките момичета витаят добри сили и така те не усещат болката. А поставянето на златния накит също се осмисля като предпазване от злини. Извън ритуалните дейности, на жените било забранено да работят на този ден, особено с игли и остри предмети.

Според вярванията, на Благовец се събужда от зимния си сън мечката, идват прелетните птици. Както и на други забележителни дати от народния календар, на Благовец много разпространено било гадаенето. Ако видели на този ден лястовица, жените правели възел на забрадката си. Развързвали го на третия ден и гадаели каква година ги чака. Незадомените девойки и младежи правели същото, но с кърпа, която поставяли на покрива. Възлите били три, а знаците по кърпата след три дена показвали какъв ще е късметът им в любовта. За иманярите Благовец също бил специален ден. Поверията гласят, че именно в нощта срещу празника стопанинът на заровеното имане се явява като огън и показва тайното място. На някои места у нас стопанките правели малки питки и ги поставяли на прага, за да ги намери змията-пазител на дома, "чуварката", както я наричали. На Благовец именни дни празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага. На трапезата се слага риба, шарена пита с ядки и сушени плодове, коприва и лапад. Риба – защото все още продължават Великите пости. Шарената пита съпровожда всеки по-голям празник. А зелените листа на първите пролетни растения – като символ на здраве и сила.

Снимки: Венета Николова