За първи път в програмата на София Филм Фест имаше акцент върху родните филми. Повод бе обявяването на 2010-а за година на българското кино след успехите на наши ленти на фестивали в чужбина в последно време и купуването им за разпространение там. Четири игрални пълнометражни заглавия премиерно бяха показани в рамките на феста, който бе закрит на 14 март. Сред тях бе “Зад кадър” на режисьора Светослав Овчаров, сниман по действителна история – разпада на едно семейство, останало от двете страни на Желязната завеса. “Стъклената река” пък е заснет по мотиви от едноименната книга на Емил Андреев, спечелила преди няколко години наградата “ВИК” за най-добър български роман. Във филма младата французойка Елен Тибо пристига в село Градище. Там се губят следите на родоначалника на нейната фамилия Робер Бугр, последовател на богомилите. Тайни от миналото и страсти от настоящето са вплетени в сюжета на филма, режисиран от Станимир Трифонов, който обаче не се припокрива със случващото се в книгата. За разлика от нея, филмът завършва със своеобразна победа на любовта между Елен Тибо и тукашния отец Петър, която в романа не съществува. В ролята на Елен се превъплъщава Наталия Дончева, чийто баща е българин и която играе и на двата езика – френски и български.

“Тя е изумително добра актриса, много ми харесва – каза за Радио България писателят Емил Андреев. – Наистина чаровно момиче, гледал съм я и във френски продукции, където е на същата висота, както в този филм. За мен лично тя е откритие. Стефан Вълдобрев също е много добър в ролята на отец Петър. Въобще, достойнството на тази лента и на режисьора е, че всички актьори играят превъзходно. Дори Невена Мандаджиева, чиято роля не е основна, се справя великолепно в ролята на баба Монка /хазяйката на Елен Тибо/.

14 нови български документални филма бяха показани в програмата на София Филм Фест. Тематиката им е разнообразна: от социалните проблеми и емиграцията до съвременния прочит на недалечното комунистическо минало. От филмите-портрети на известните български художници Николай Майсторов и Вълчан Петров до лентите за ромския оркестър “Карандила Джуниър” и уличните музиканти. Филмът “Един каубой в България” разказва за фламандски пастир, дошъл да живее в Берковския балкан, където отглежда 240 крави и 18 коня.

© Снимка: София филм фест

Кадър от филма “Децата на дружбата”.

“Децата на дружбата” пък ни среща с виетнамката Ха и палестинеца Ахмад, възпитани и образовани в България. Ха е доведена тук по време на войната във Виетнам от поетесата Блага Димитрова. Ахмад – от журналиста Иван Гарелов в годините на Ливанската гражданска война. Какво според режисьора на филма Светослав Драганов би станало с тях, ако не бяха дошли тук?
    
“Блага взема Ха от един дом за деца, където не бомбардират, така са се разбрали враждуващите страни – казва той. -  В  такъв дом тя може би по някакъв начин би се спасила от войната, може би щеше да има семейство, деца и щеше да води по-обикновен живот. Ахмад можеше и да не е жив. Защото Иван Гарелов го взема точно в разгара на Ливанската война...”

Сега Ха е във Франция. Изкарвала е прехраната си там като певица на улицата, сега дава уроци по музика, живее много скромно. Ахмад е бил  лекар у нас.

“Той в момента е в Испания – продължава Светослав Драганов. - Работи на Канарските острови. Хубавото е, че има български паспорт. И това му дава възможност да пътува, отваря му много врати, помага му да си намери работа. Защото ако той просто е един палестински бежанец в Ливан, там не би могъл да работи в много професии, за да не вземе работата на местните хора. Въпреки че има висше образование, хирург е, там той е работил какво ли не, и не е бил заплатен много добре. А българският паспорт му помага да си намери работа като всички останали граждани на България в Европейския съюз, да издържа по-добре семейството си. Защото има три деца, а двете му големи дъщери са студентки.”

Документален филм – “Приказки”, спечели наградата за българско късометражно кино в конкурса “Джеймисън”, състезавайки се с още 11 селекционирани заглавия. Той разказва за бивш миньор, който приютява сираци от цяла България. Навършили пълнолетие, те не могат да останат в домовете за сираци и трябва да се научат как да оцеляват и да водят достоен живот.