Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Триумфът на девойките – лазарки

Лазаровден и Цветница са особено важни за всички момичета в българската традиция. През тези два дни те стават “лазарки” и изпълняват поредица обреди с общо название “лазаруване”.
Снимка: БГНЕС
На Лазаровден празнуват всички българи с име Лазар и производните. А на следващия ден – Връбница или Цветница – именници са кръстените на цветя и растения. Двата празника са особено важни и за всички момичета в българската традиция. През тези два дни те ходят “на Лазар” – стават “лазарки” и изпълняват поредица обреди с общо название “лазаруване”. Това води до първия голям обрат в живота им, защото добиват право да се срещат с ергени и да се оженят. Лазаруването е много важно и за всички останали жители на селището, защото им носи обредна благословия за житейско и стопанско благоденствие. Двата празника винаги са в събота и неделя преди Страстната седмица, която завършва с Великден.

Играй, играй, Лазаре, днеска ти е дошъл денят, утре е Цветна неделя и ще отидем да наберем цвете всякакво – така припяват момите-лазарки в своите обредни песни за Лазаровден и Цветница. Ритуалите на девойките през двата дни приличат на игра. Месят и изпичат “кукли” от тесто. После отиват на реката, пускат късчета от тези хлябове-кукли по водата и гледат кое ще изплува най-отпред. В други варианти лазарките пускат във водата венчета от върбови клонки или ладийки от папур. “Победителката” в тази надпревара става “кумица” и водачка на лазарките. Обредът се нарича “кумичене”. Някога имало поверие, че преди да се кумичат, лазарките може да бъдат залюбени и отвлечени от змей. Ето защо, до този момент момичетата таят напрежение. Едва след него те се освобождават от мистичния страх и вече се смеят, пеят и веселят от сърце. Изборът на “кумица” предшества моминските лазарски обреди в някои райони. Но в повечето случаи той е завършек на лазарските “игри”. Новата “кумица” ще води и закриля от змейове момите-лазарки чак до Великден. Тя ще предаде знанията за обреда на следващите девойки, чийто ред да лазаруват ще дойде на следващата година. Първичната традиция е момите да лазаруват само веднаж в живота си, когато встъпват в моминството. Вярвало се, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова лазарките изпълняват обреда напълно сериозно, макар да се казва, че “играят”, а песните им са игриви по ритъм и мелодия и движенията им приличат на танц.

Кумиченето е част от по-голямата “игра” на сватба на лазарките. Рано сутринта на Лазаровден момичетата се събират в дома на една от тях. Преобличат се в сватбени дрехи, взети за обреда от жененени роднини. Поне една от лазарките носи и булчинско покривало пред лицето си и встъпва в ролята си на обредната булка. Друга девойка е предрешена като младоженец. Макар и символична, тази сватбена двойка “играе” напълно сериозно, за разлика от пародийните младоженци в мъжките маскаради през зимата. Защото след като лазаруват, момичетата вече могат да носят момински премени и накити, да залюбват ергени и да се женят. Но някои вече са изпреварили това обредно въвеждане в моминството. Затова в лазаруването има и специален обреден момент, в който се включват и ергените. Тогава лазарките “припяват” вече оформените любовни двойки. С кратки закачливи припеви те разгласяват реалните имена на влюбените и “коментират” техните взаимоотношения. За по-напредналите любовни отношения, когато ергенът иска китка – любовен знак от своята избраница, се пее: ”Цъфнало е кокиче/ у Златкина градинка/. Вечер го Златка полива, сутрин го Стамен обира”. Някои участнички в лазаруването ще бъдат поискани или дори сгодени съвсем скоро – по време на Великденските и Гергьовските празници.

„Лазарките обикалят през всички къщи, за да благословят с песни и танц техните обитатели. Където заварят млада невеста, лазарките й предсказват с песен “мъжко дете на ръце”. А за стопанката на заможен дом пеят, че ще везе със сребърни игли и златни конци. Лазарките с песни “претеглят” и достойнствата на ергените, сполуката на младоженците и благоденствието на старите стопани. А накрая в песен самите те се сбогуват помежду си и с детството си, защото вече са станали “съвършени моми” и ще се готвят за сватба.”
По публикацията работи: Румяна Панайотова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Facebook /Фолклорна танцова група „Дилмана“

Най-голямото българско хоро ще се извие през май в Копенхаген

След по-малко от месец - на 26 май, от 11:00 часа в столицата на Дания ще се проведе 10-ото юбилейно издание на "Най-голямото хоро". Събитието се организира от танцовата фолклорна група "Дилмана".  Инициативта в Копенхаген за поредна година ще е..

публикувано на 28.04.24 в 11:10

Деца изписват яйца в работилница на Националния етнографски музей

Работилница за писани яйца отваря днес в градинката зад бившия Княжески дворец, съобщиха от Националния етнографски музей към БАН, които са организатори заедно със Столичната община. По време на събитието специалисти от музея ще покажат традиционна..

публикувано на 28.04.24 в 06:30

Празнуваме Лазаровден

На осмия ден преди Великден празнуваме Лазаровден. Това е първият от трите големи християнски празника свързан с чудото на Възкресението, следван от Цветница и от Великден. Празникът се отбелязва всяка година на различна дата, но винаги в събота преди..

публикувано на 27.04.24 в 06:05