България продължава да е под „зоркото око” на ЕК и партньорските страни от НАТО за напредъка на страната по реформата в съдебната система и борбата с организираната престъпност и корупцията. „Правосъдие и вътрешен ред” е областта, заради която 3 години след членството си в ЕС страната все още се наблюдава по механизма за сътрудничество и проверка През юли т.г. се очаква поредната годишна оценка на ЕК за напредъка. Въпреки политическата воля и усилията на новото правителство, по думите на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, в обществото все още има усещане за недоверие към съдебната система. Той посочи това след среща с Висшия съдебен съвет през миналата седмица, целта на която бе намиране на законови механизми за отстраняване на корумпирани и зависими магистрати и шефове в съдебната система. По конституция тя е независима и изпълнителната власт не може да й влияе.
 
Според Цветанов скандалът с „кадруването” на лобиста Красьо Черния, осигурявал срещу значим подкуп подкрепа от членове на ВСС при избора на шефове в правосъдието, продължава да буди съмнения у българите за наличие на политическа мафия, придобила популярност като „Октопод”, и сред висшите магистрати.

„Усещането и съмненията във всички нас си остават, че има представители на „Октопода” и в МВР, и във всички сфери на управлението на държавата. Не смятам, че ВСС е имунизиран от подобно явление” – обоснова се Цветан Цветанов. По думите му „новото правителство на България има политическа воля за реални промени на сегашното статукво, което е лошо както за българските граждани, така и в оценките, които се дават от ЕК за борбата с корупцията и организираната престъпност и проблемите в съдебната система.”

В годишния си доклад от юли м.г. ЕК препоръча 22 мерки на българското правителство, за да довърши реформата в съдебната система и да пребори организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. В отговор на това прокуратурата и МВР предприеха редица операции срещу престъпни структури за отвличания, източване на ДДС и други финансови измами с кодови имена „Наглите” – 1 и 2. Последва най-значимата операция „Октопод”, при която бе арестуван и висшия служител на ДАНС Алексей Петров, уличен във връзки с организираната престъпност и нерегламентирано „кадруване” на най-висши нива в държавата под чадъра на „агент под прикритие”. Дойде ред и на операция „Недосегаемите” срещу енергийната мафия, чието наличие е „публична тайна” от години в страната. Именно тези операции продължават да поддържат високия рейтинг на правителството, въпреки тежката криза и поредното „затягане на коланите”. Престъпността и корупцията по високите етажи на властта отдавна се сочат от българите като основен проблем на държавата. Една от целите на срещата на Цветан Цветанов с ВСС бе точно, за да опише някои случаи на нерегламентирани контакти на съдии с бандити. По случая със задържания наскоро съдия Петър Сантиров от Софийски градски съд по подозрение в посредничество за опит за подкупване на следовател от Националната следствена служба, министър Цветанов уточни за Радио България:

„Самият факт, че разрешението за ползване на специални разузнавателни средства за него не бе взето от София, а от друг съд в страната, говори, че има проблеми в системата, както и недоверие към конкретни действия, които правим или планираме. Много трудно се работи, документира и доказва съпричастността на определени съдии и прокурори към дадена престъпна група. При криминалния контингент и лица, свързани с организирана престъпна група, нещата са доста по-опростени. Докато тук са доста по-сложни. Но трябва в кратко време да си „изчистим къщичките” както ние в МВР, така и в съдебната система. Това, което направихме със съдия Сантиров, е доказателство, че там, където има обективна възможност, ние я реализираме” – посочи той.

Недоверие към ВСС изрази публично и посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик след среща с главния прокурор на България Борис Велчев. По думите му, в страната има корумпирани съдии. „Трябва да имате добра идея как да се справите с проблема, защото светът ви гледа,” заяви категорично той. Правителството вече предприе някои важни стъпки. Предстои гласуване на второ четене в НС на промените в Наказателно-процесуалния кодекс. Новото според тях е, че се въвежда т.н. резервен защитник”, ако адвокатът на обвиняемия безпричинно не се явява в съда – нещо, заради което делата се забавят с години. Както и възможността да има осъдителна присъда и само на базата на доказателства, събрани със специални разузнавателни средства /СРС/ и анонимен /за обвиняемите, но не за съдията/ свидетел. Има политическа воля да се промени и законът за съдебната власт и СРС, така че ВСС да може да ползва масивите на МВР и ДАНС с класифицирана информация.