Пролетно хоро се вие

публикувано на 28.04.10 в 10:04

Българските народни танци са вълнуващо "приключение" и за тези, които ги играят, и за страничния наблюдател, но в наши дни малко се знае колко прецизен "регламент" са имали някогашните празнични хора.

Снимка: Венета Николова

Българските народни танци са вълнуващо "приключение" и за тези, които ги играят, и за страничния наблюдател. В наше време те се изпълняват главно на сцена, а там се вижда само външната страна – сложните стъпки, движения и фигури, които изиграват танцьорите. Този сценичен "живот" е доста различен от традиционния начин, по който се играели българските хора. Какво е било някогашното, първично битие на българските танци?

"Всички от селото бързат на хорото /всеки да се хване, назад да не остане/ Гайдата им свири, свири и говори/. Я играйте вие, моми и ергени, весели, засмени..." – така една хороводна песен показва колко притегателно е било навремето хорото за всички. По традиция, обаче, само на най-големи празници – напролет това са Великден и Гергьовден – имало такива общоселски хора. Днес вече малцина знаят колко прецизен "регламент" са имали някога тези големи празнични хора. Първи на хорото заиграват момите. След тях свое хоро изиграват ергените. В началото младите играят само под съпровода на песни, изпълнявани от най-утвърдените моми-песнопойки, които знаели и най-много песни. След тези първи игриви танци на момите и ергените, прииждат и омъжените жени. Те заиграват своето хоро по-спокойно и с достойнство. Женското хоро също се играе само "на песен". Едва след това се появяват и мъжете. Те пристигат заедно, след като се почерпят в механата. Там са наели музиканти, за да свирят на хорото. Мъжете подхващат свое "тежко", "чорбаджийско" хоро, водено от най-авторитетния мъж в селото – често от самия кмет. Този път хорото се играе под съпровода на свирачите. И така на селския мегдан вече са събрани всички. Идва ред да заиграят заедно общото хоро. В началото на хороводната редица се налавят мъжете – подредени по старшинство и по танцьорско майсторство. След тях се редят ергените. Към "мъжката" половина на хорото се лови и женската – първо омъжените, след тях и девойките, а най-накрая – децата като последното е непременно момче. Тази подредба е описал изследовател на празничните хора в Странджанския край, където традицията била жива чак до 30-те години на ХХ век.

Освен веселба, голямото празнично хоро някога било място за изява и доказване на лични качества. На хорото най-почетно е мястото на водача. Който е пръв на хороводната редица, най-добре може да демонстрира своето майсторство и стил на танцуване пред всички. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява. Разбира се, възниквали и доста яростни спорове между най-напористите ергени. Но е описан и любопитен пример от странджанско село. На един от големите празници цял ден хорото водел все един и същи младеж. Обяснението било, че той е заплатил на музикантите значителна сума и с това е "откупил" правото да бъде несменяем водач на хорото. Цяло изключение било най-отпред на хорото да играе жена или мома. Само най-умелите танцьорки, песнопойки и дръзки по нрав моми и жени успявали да заемат почетната позиция.

На хорото гласно и негласно участниците обменяли житейски опит. Песен разказва как младата Яна играе между две омъжени роднини и ги разпитва "добро ли е венчилото" . А в друга песен ерген предизвиква момата, която води хорото, да се приближи към него. Той иска да й подаде чаша с вино, а вътре е пуснал пръстен за нея – да го носи до Великден и тогава да се оженят. Когато отминат големите празници, хората се "смаляват". Младите се събират по махали да поиграят в неделните следобеди. Дори в сезона на усилена земеделска работа, на младите било позволено да устройват своите веселия с танци, а там да продължават своите любовни приключения и да се подготвят за женитба наесен.

По публикацията работи: Румяна Панайотова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Пролетно хоро се вие

Още от категорията

В миналото траханата е била защитa срещу глада, а днес – срещу загубата на памет

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

Българско Национално Радио