Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Избрано от колекцията на Радио България...

24 май – най-светлият български празник

| обновено на 24.05.20 в 11:27

Празник на буквите – така сме свикнали от деца да наричаме 24 май. Това е денят, в който изразяваме благодарността си към създателите на славянската азбука Светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа. И ако словото е светлина, то наистина двамата братя са ни дарили със светлината на познанието и щастието да имаме собствена книжнина още от ІХ век. Затова и любовта към тях е била жива през вековете, а признателността на българите ще продължава да се носи в най-красивата песен, която озвучава този празник всяка година – “Върви народе възродени, към светли бъднини върви”… 

Живо е и любопитството на изследователите към всичко, което е свързано с живота и дейността на Кирил и Методий. Преподавателят по старобългарски език и история на българския език в Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Искра Христова-Шомова припомня голямата заслуга на двамата братя:

„Всеки от нас знае още от ученическа възраст, че те са създали славянската азбука. Превели са първите най-важни богослужебни книги и са въвели богослужението на славянски за западните славяни във Великоморавия – днешна Чехия. Но това, което са направили като мисионери в една страна, се е разпространило из целия славянски свят – обобщава проф. Христова-Шомова. - Някой може да оспори значението на първата азбука, създадена от Светите братя – глаголицата, тъй като тя по-късно е заменена с кирилица, която използваме и до днес. Още не е отговорено на въпроса защо, как и кога точно е станала тази замяна. Всъщност, в основата на кирилицата стои гръцката азбука, която е приспособена за славянска реч и в която са добавени над десет букви. Това са букви за характерни славянски звуци, липсващи в гръцкия език".

Най-важното е, подчертава проф. Христова-Шомова, че днешната ни азбука е направена по образец на глаголицата. "Тя е била съвършено буквено писмо, което наистина е отразявало славянската реч. Делото на Светите братя Кирил и Методий далеч не се изчерпва само с измислянето на буквите. Те са изградили славянски книжовен език. По това време е имало два големи езика в Европа, които са били с многовековна книжовна традиция – гръцкият и латинският. Кирил и Методий са създали трети книжовен език – старобългарския. Макар да е наричан от други славянски народи старославянски, за нас той е старобългарски по две причини. Първо – има някои фонетични особености, които показват, че този език отразява именно диалекта на българските славяни. Втората причина е, че всичките писмени паметници, запазени на този език, са именно с български произход.”


След като създават нов книжовен език, Светите братя започват да превеждат на него богослужебните книги. По думите на проф. Искра Христова-Шомова, Кирил и Методий не просто изграждат книжовен език със собствени норми. Те го обогатяват и с християнска терминология, която е била много добре обмислена и която пазим и до днес. А учениците им, приети в България от цар Борис І, създават в Преслав и Охрид две книжовни школи. В тях кипи просветителска, преводна и литературна дейност. Поставя се началото на солидна за времето книжовна традиция, която прехвърля границите на страната и дава плодове в Русия, Сърбия, Румъния и други страни.

Ето какво още казва за братята Кирил и Методий и за 24 май проф. Христова-Шомова: „За нас това е най-свят ден и най-свят празник, защото те са ни отворили духовните хоризонти и са начертали пътя ни за духовно и книжовно развитие. Стара истина е, че и най-великите и големи народи и империи могат да бъдат погребани и забравени, ако нямат писменост. Траките например са имали могъщи царства и голяма култура, но не са имали писменост и за тях научаваме от писмени източници на други култури. Ние имаме всички основания да празнуваме и да почитаме Светите братя Кирил и Методий. Защото България е била и велика, и могъща, и слаба и потъпквана, едни владетели са завоювали големи територии, други са ги губели, но тази територия, която те двамата са завоювали за нас, никой никога няма да ни отнеме.”


Кирилометодиевистиката продължава да се развива и да провокира учените в тази област с нови открития. Все по-лесният достъп на изследователите до старите и изключително ценни книжовни паметници прави и работата им по-продуктивна. По думите на проф. Искра Христова-Шомова в днешно време интересът към делото на Кирил и Методий е много голям и едва ли някога ще секне:

„В момента българските специалисти по славянска старина са сред най-добрите в света, отбелязва с гордост ръководителят на катедрата по кирилометодиевистика. - България днес е водеща в тази област. На научни конференции, на големи международни форуми се говори на български. Българският се утвърждава като един от основните международни езици по големите славистични симпозиуми. През последните десетилетия се направиха доста големи открития от български учени и специалисти. За щастие, имаме и млади хора, които се интересуват и се занимават с тази проблематика. В катедрата по кирилометодиевистика имаме двама нови аспиранти, които ще продължат нашата работа. Наскоро защитиха и други. Всяка година някой защитава дисертация по такава проблематика. Работите на младите хора са много сериозни и вече и те се ползват с авторитет по света.”

Снимки: Венета Павлова и личен архив на проф. Христова-Шомова

Още от категорията

Празник на Светия Дух

С тържествени служби православната църква чества деня на Светия Дух. Празникът е подвижен и винаги се пада 51 дни след Великден, непосредствено след Петдесетница. Това са и последните празници от Великденския цикъл. На този ден Светият Дух се спуснал над..

публикувано на 21.06.21 в 11:43
Петдесетница

Христовата църква отбелязва Петдесетница

На петдесетия ден след Възкресение Христово, отбелязваме рождения ден на Църквата - Петдесетница . Това е един от най-големите, най-велики християнски празници, който по тържественост се нарежда до Рождеството и Възкресението на Иисус Христос. На..

публикувано на 20.06.21 в 06:00

Изложба илюстрира хилядолетната история на град Черноморец

През изтеклата седмица в музея „Свети   Никола“ на град Черноморец бе открита археологическа изложба под наслов „Черноморец – паметници на хилядолетната история“. Експозицията може да бъде посетена до края на месец октомври и представя непоказани..

публикувано на 19.06.21 в 10:35