"Човек трябва да има срам от хората и страх от Бога" – казва една народна пословица. Кратка мисъл, която предава съвсем точно един от най-важните неписани закони на патриархалния българин. Някога името, с което се ползвала семейната общност и самият "домовладика", били най-важният атестат. А думата, казана от честен и почтен човек, имала силата на договор. Всъщност, и до днес е така. През следващите минути ще ви разкажем още за писаните и неписани закони на народа ни. С поговорки, пословици и песни ще отправим поглед към схващанията за доверие, законност и справедливост, отразени във фолклорното ни наследство.
Българите имат писани закони още от началото на ІХ век. Създава ги хан Крум – един от най-великите български владетели, известен със своята желязна ръка във вътрешното управление на страната и с многобройните победи на бойното поле. По време на неговото царуване /803-814 г./ България е силна държава, със стабилни позиции на Балканите и в Европа. Според една легенда, преди на състави своите закони, той събрал първенци-авари, които били пленени в битките. Царят попитал военнопленниците какво е довело до краха на държавата им. Техните отговори, твърди преданието, били в основата на крумовото законодателство. То предвиждало изключително строги мерки, които защитавали правото на частна собственост, наказвали кражбата, клеветата, пиянството. По-късно, в различните исторически етапи на българската държавност, правораздаването се променяло. През годините на османско владичество, частните сделки за собственост се уреждали от местното управление – общините, еснафските организации и църквата, която била официален представител на православните християни в Османската империя. С други думи, част от въпросите от правен характер се решавали в една малка общност, където всички се познавали "до девето коляно". Ако бащата е непочтен, синът със сигурност ще носи това петно, независимо от личните си качества. И обратно – ако държи на думата си, доверието се пренася върху цялата му челяд. Дадената дума или "зарек", както се нарича в някои части на страната ни, има силата на обет. Независимо дали се отнася за материални или морални задължения. "Дадена дума назад се не връща" – това казва и един млад юнак на майка си. Тя го моли да се прибере у дома, да вдигне сватба и да народи челяд. А той й припомня, че се е зарекъл да бъде хайдутин, а домът му да е гората.
"Каква полза от закони като няма добри нрави" – тази поговорка е латинска, но има много еквиваленти сред българските фолклорни умотворения. "Дълг неплатен – грях непростен" – казвали някога. И още: "Като не си дал дума – не давай, като дадеш – не шавай". Преди Освобождението през 1878 г. завещания, дарения и други въпроси от местно значение се уреждали само в присъствието на свидетели. Било достатъчно да се запише волята на човека, който се разпорежда със своето имущество, пари и пр. Това гарантирало предаването на посочените от него земи или други материални блага по предназначение. Изпълнявали се дори обикновените облози между хората, независимо от неформалния характер на обещанието. Защото в сила било разбирането, че който "веднъж излъже, сто пъти право да казва, пак не му хващат вяра."
"Дума ти дадох!" – кратко изречение със значението на подпис под договор. Между другото, значението на думата "договор" на български език идва именно оттам – от силата на дадената дума. Така пише и възрожденецът Найден Геров в многотомния "Речник на българския език" в края на ХІХ век. "Договор означава – "постигам сговор, давам някому думата си.". "Казана дума – хвърлен камък" този израз често се употребява у нас и до днес. За разлика от малко позабравения в наши дни "срам от хората и страх от Бога".
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за..