Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Археологически находки в Търновград

Средновековни монети и накити, намерени при тазгодишните проучвания.
Снимка: Венета Павлова
На пресконференция в София проф. Николай Овчаров разказа за резултатите от разкопките в манастирския комплекс „Св.Св. Петър и Павел” в старата столица Велико Търново. Известният археолог ръководи проучванията там вече трета година заедно с доц. д-р Хитко Вачев от Регионалния исторически музей.

„Църквата „Св. Св. Петър и Павел” е построена заедно с манастира към нея в началото на XIII век, по времето на цар Калоян – отбеляза проф. Овчаров. – Тя е била поръчана от неговата съпруга Ана-Мария, дъщеря на унгарския крал. В началото е била и патриаршески храм. Именно в него е приета унията с Римската католическа църква. По-късно вече, след победата на православието в страната, при наследниците на Иван-Асен ІІ, църковната власт е изместена в храма „Възнесение Господне”. Но в 1393 година, след падането на Търновград при османското нашествие, отново за една година тя става патриаршески център. Патриарх Евтимий служи в нея в последната година преди заточението си. След като е ликвидиран статутът на Българската патриаршия, храмът е седалище на българските митрополити чак до края на IXX век.”

В хода на тригодишните проучвания археолозите откриха още една църква. Тя носи името на Св. Иван Рилски. Неговите мощи в продължение на столетия са били пазени в храма. В некропола около двете църкви досега са разкрити над 200 погребения. В тях са намерени 840 монети, 24 сребърни и 7 златни пръстена, 20 сребърни и 10 златни обици, близо 200 сребърни и бронзови копчета от дрехи, богата керамика. И още – сребърен обков и декоративни закопчалки за ръкописни книги, доказващи оживената книжовна дейност в старопрестолния град. Открити са и останки от тъкани, които дават представа за облеклото на българските аристократи, включително на царските родственици. При сегашните разкопки са намерени 7 златни византийски монети от първата половина на XIII век, сечени при император Йоан Ватаци. Те са с много високо качество на изработката, били са изключително скъпи навремето, а и днес. Върху тях има графити. Един от тях гласи „на Смило” – очевидно собственикът на монетата я е надписал, за да се знае чия е. Археолозите допускат, че златото е било скрито по време на разправата с униатите през 40-те години на XIII век. Тогава е имало убийства на привърженици на Римската църква, вероятно затова монетите са били заровени и не са били потърсени впоследствие. На пресконференцията бяха показани и сребърни наушници - великолепно произведение на търновските бижутери, сребърен прешлен за вретено, сребърен пръстен с грифон, златна мъжка обица. Много интересна за учените е дамска златна обица с красиви орнаменти. В двата й края са изобразени двуглави орли. Право да носят този символ са имали висшите български аристократи.

© Снимка: Венета Павлова

Проф. Овчаров

„И още един паметник – става дума за бронзова плочка от тока за колан, на която има великолепно изображение на лъв – продължава Николай Овчаров. – Находката е интересна, защото е от втората половина на XIV век. Знаехме, че по времето
на цар Иван Шишман лъвът се превръща
в държавна емблема, има го върху монети от неговото време. Разбира се, има
изображения на лъвове и в по-старите
столици Плиска и Преслав, но именно в
последните години на българската
средновековна държава лъвът става
неин символ.”

Археолозите са открили и останки от най-ранния под на храма „Св. Св. Петър и Павел” – от XIII век. Той е бил покрит с красива мозайка от италиански и гръцки мрамори. „Подобни са подовете на „Сан Клементе” в Рим, на най-големите църкви от XIII - XIV век в Константинопол. Сега ние виждаме какъв е бил първоначалният блясък на тази църква” – споделя проф. Овчаров. Периодът XV - XVII век също е бил проучван. Намерен е епископски гроб, както и свидетелства за материалната култура на българите, живели по това време. „Открихме силна социална диференциация, очевидно тогава е имало заможна търговска прослойка в града” – посочва д-р Хитко Вачев.

По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Икона на Св. Варвара

Почитаме света Варвара, празникът е известен и като Женска коледа

Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. От Варвара до Никулден – обичаи, ритуали и обредни храни Денят е наричан и Женска..

публикувано на 04.12.24 в 06:05

Честваме св. Андрей Първозвани, смятан за покровител на древните българи

На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Спасителя. От ранни години презирал суетата на..

публикувано на 30.11.24 в 05:30

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..

публикувано на 27.11.24 в 08:25