В Националния исторически музей е открита изложбата “Съкровищата на одриските воини”. Одрисите са едно от най-мощните тракийски племена – от над 80 известни в историята. За пръв път се споменават от старогръцкия историк Херодот. Повод е походът на персийския цар Дарий І срещу скитите. Тогава Дарий прекосил от юг на север днешните български земи, минавайки през териториите, в които живеели одрисите. Те са и първите, които успяват да формират силна тракийска държава, и заслугата за това се приписва на владетеля им Терес. Както пише друг историк – Тукидид, Терес пръв създал обширното им царство, което заемало по-голямата част от Древна Тракия след оттеглянето на персите. Всъщност, на север царството им стигало чак до устието на река Дунав.
Шлем с надпис “На Севт” и сребърен съд с позлата във формата на мида, края на ІV в.пр.н.е., “Голяма Косматка” при Шипка.
Ето какво разказва в интервю за Радио България ст.н.с. Гаврил Лазов, куратор на изложбата: “Първите одриски владетели от края на VІ – началото на V век пр.н.е. започват да устройват своята териториална цялост, когато след кратки сблъсъци със скитите на североизток успяват да ги отблъснат, да стабилизират границата. И с един политически акт, при който има династическа сватба между тракийски владетел и принцеса от скитски произход, се сключва примирие. Така границата на североизток е определена и траките стават по-спокойни за гърба си. Тогава те започват да обединяват племената, които са на запад и на юг от тях. Независими остават тракийските племена сатри и беси, които живеят в Родопите. След като установяват територията си, одрисите започват да изграждат и свои по-големи средищни центрове. Знае се, че един от могъщите одриски владетели, Котис І /383-359 г. пр. Хр./, обикалял своята страна и там, където видел места сенчести, с богати води, изграждал зали за пиршества, в които водил разговори със своите сановници и извършвал жертвоприношения. Може би подобна резиденция проучваме в момента под ръководството на д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей, на връх Кози Грамади в Средна гора.”
Тази резиденция е била използвана от одриските царе Аматок ІІ и Терес ІІ, управлявали след Котис. Простирала се е на площ 4 декара. Градена е на около 1200 метра надморска височина от огромни, безупречно издялани каменни блокове. Любопитно е как те са били пренесени до мястото на градежа.
Керамичен съд, ІV в.пр.н.е. – с. Тополчане, Сливенско.
Колкото до одриската държава, тя просъществувала около пет века. В изложбата за този период разказват близо 300 експоната – притежание на Националния исторически музей, Националния археологически музей и музеите в Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Казанлък и Нова Загора. Посетителите могат да видят предмети, принадлежали на тракийски аристократи и техните семейства, военачалници и личната гвардия на владетелите. Сред тях са великолепни произведения на тракийското изкуство: богато орнаментирани сребърни и златни съдове, сребърни наколенници, златни накити. И още: шлемове, брони, копия, мечове, красива рисувана керамика. Някои от предметите са открити сравнително наскоро – като златния венец, изящните сребърни ритони и съдове от богато погребение на знатен тракиец, намерени преди няколко години между ямболските села Маломирово и Златиница.
Сребърен ритон с позлата, открит между Маломирово и Златиница, ІV в.пр.Хр.
Снимки: Венета Павлова
На 20 януари Православната църква чества преподобни Евтимий Велики, свети Евтимий, патриарх Търновски, както и светите мъченици Ина, Пина и Рима от Скития, ученици на свети апостол Андрей Първозвани . Преподобни Евтимий Велики живял..
На 19 януари Православната Църква чества преподобни Макарий Велики и свети Марк, епископ Ефески. Преподобни Макарий Велики е египетски отшелник, приемник на св. Антоний Велики. За него се знае, че е роден в Горен Египет, бил е..
На 18 януари (Атанасовден) Православната църква чества св. Атанасий и св. Кирил Александрийски, както и свети Йоаким, патриарх Търновски Свети Атанасий Велики, епископ Александрийски и свети Кирил Александрийски са светители на..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от..
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в..
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като..