В края на юли френският президент Никола Саркози “обяви война” на незаконните лагери на ромите в неговата страна, общо около 300. Реакцията на Париж бе предизвикана от нападението на 40-ина роми над френски полицаи след смъртта на млад ром, опитал се да избяга при пътна проверка. Според вътрешния министър Брис Ортфьо, някои от тези катуни били източници на “незаконен трафик, експлоатация на деца с цел просия, проституция или дребни престъпления”. Париж планира да ликвидира незаконните лагери до три месеца, а нелегално пребиваващите в тях предимно румънски, но също и български роми са приканени да се завърнат в родината си срещу платен самолетен билет и допълнителен бонус от 300 евро за възрастен и 100 евро за дете. Заради гарантираното право на свободно движение в ЕС обаче те могат да се завърнат във Франция, когато пожелаят. Само, че Париж ще им откаже повторно или поредно отпускане на социални помощи. За тази цел, на доброволно приелите да се приберат в страната си, полицията взема пръстови отпечатъци. Така те ще могат да бъдат идентифицирани, когато се явят отново в социалните служби. Защото не е тайна, че именно по-щедрите социални помощи в богатите европейски страни теглят ромите натам, като някои допълват приходите си и като поработват нелегално. За разлика от острите критики на правозащитните организации и част от политическата класа в Париж, скорошно социологическо проучване показва, че преобладаваща част от французите одобряват тази “строга политика за вътрешна сигурност”. ООН и Брюксел обаче изразиха загриженост след направена наскоро връзка между имиграция и престъпност в реч на френския президент. Появиха се и опасения от ксенофобски настроения.

Франция – страната на “свободата, равенството и братството” – има традиционно толерантно отношение към местните цигани, които администрацията нарича “пътуващите хора”, ефемизъм за чергари. Всяка община с над 5-хилядно население е задължена от закона да осигури на “пътуващите хора” място за временно пребиваване с ток, вода, отопление и в близост до училище. 40 процента от общините обаче засега или не са успели да изпълнят това задължение, или съзнателно избират да плащат глоби, вместо да го правят. При това положение напливът на роми от Централна и Източна Европа остава без възможност за легален подслон и така се стигна до роенето на импровизирани незаконни биваци из френските градове като концентрацията им е най-голяма около Париж.

В страната на Юго, възпял красотата на циганката Исмералда, най-много са гостуващите роми от Румъния и на второ място от България, тъй като нашите две страни притежават и най-големите ромски общности от векове. По неофициални данни в Румъния те са 2,4 милиона, а в България – около 800 хиляди. Според дипломати, родните роми във Франция наброяват 2-3 хиляди – общо взето, пренебрежима цифра за над 60-милионната република.

Проблемът с идващите от изток роми в страни като Испания, Франция или Италия не е от вчера. Той може би отчасти е културен, поради специфичните традиции и не особена склонност към интеграция на “пътуващите хора”. Но от друга страна въпросът е предимно икономически и социален. Постоянните напорни вълни на ромите към по-богатите европейски държави потвърждават разбирането на мнозина правозащитници, че в ЕС без граници проблемът на ромите също се превръща в такъв без граници. И решението му до голяма степен трябва да бъде обща проява на солидарност. Защото да се мисли, че двете най-бедни държави в общността – България и Румъния – ще имат потенциала да го решат, е политика на щрауса, която постоянно връща проблема като бумеранг.