Дойде ли краят на лятото, във въздуха започва да се усеща тъга по отиващата си ваканция, сбогуваме се трудно с шумните морски курорти и в душата се заражда копнеж за нови пътувания през следващата година. А защо да не си удължим, макар и само за още няколко дни ваканционното настроение? Достатъчно е да попаднем на място, което ще ни посрещне гостоприемно и ще ни разкрие интересната си история.
В подножието на Родопа планина, отдавна прочута и извън страната ни с едни от най-красивите песни в българския фолклор, се намира Асеновград. Той не е от големите центрове, чийто имена попадат често в предложенията на туристическите компании. За много от жителите на близкия град Пловдив обаче околностите на Асеновград са предпочитани за съботно-неделни разходки. В дните на големи християнски празници тук се стичат и хиляди хора от цялата страна. Самобитен архитектурен венец от няколко манастира, трийсетина църкви и над 200 параклиса обкръжава този древен град. Цялата местност около Асеновград е неподправена духовна обител не само за изповядващите християнската вяра, но и за всеки, който търси докосване до миналото и до богатата историческа култура на градчето.
Асеновград е известен и със специфичния вкус на червеното маврудово вино, което се произвежда тук. Маврудът е традиционен български сорт грозде, който се счита за един от най-ценните и висококачествени местни сортове. Виното пък е неизменен спътник на всяко сватбено веселие. На много места тук може да се видят ателиета за булчински рокли. В „града на булките” – както е наричан Асеновград – идват дори и най-претенциозните бъдещи съпруги от всички краища на страната, за да си поръчат празничната рокля за своя сватбен ден.
Когато човек се захласне по следите на всички интересни кътчета в града, няма да усети как денят ще мине, а приятната асеновградска вечер няма да иска да го пусне. Разбира се, тогава на помощ идват хотелите. А тук ги има достатъчно. Ако искате класически хотелски изглед и добро обслужване, няма да е трудно да го намерите. Но ако докосването до старините в околностите на Асеновград ви е запленило, тогава можете да запазите това настроение като потърсите по-артистично място за нощуване. В старата част на града могат да се намерят няколко малки хотелчета, които посрещат посетителите си с цялото свое старинно очарование.
Една от тези хотелски къщи е строена през 1740 г. от известните някога майстори от родопското село Югово. Днешните собственици са запленени от историята й. В различни периоди през последните няколко века тук се е помещавало чуждо консулство, а по-късно и етнографски музей. Преди 17 години режисьорът Иван Михайлов и съпругата му Гергана се заемат да възвърнат някогашния облик на старата къща. Днес всеки гост на семейния им хотел може да види в оригинален вид таваните на стаите, които представляват огромни слънца, изработени от стари майстори - дърворезбари. Стените са изрисувани в онези краски, които греят само в етнографските ни музеи. Една нощ в легло в стила от времето на Възраждането в България през 18 век се превръща във вълшебна. Всеки детайл от стаите носи аромата и романтиката на миналото. А в уютния малък двор може да се усети приятно полъхващия вечерно време асеновградски вятър. Собствениците на хотела ще се превърнат във Ваши приятели, но с най-дискретния и артистичен маниер на гостоприемни домакини.
Ако желаете, могат да Ви дадат идеи как да откриете местните забележителности. „Може да направите разходка до Белинташ, започва разказа си Иван Михайлов. Това тракийско светилище се намира на не повече от 30 км. от града ни. За него се носят какви ли не легенди. Много е близо до местността Кръстова гора, която е обвита също с много загадки и вярвания. И така трите върха – Караджов камък, Кръстова гора и Белинташ са идеалният маршрут, по който може да се мине пеш от край до край. Наблизо е вторият по големина манастир в България – Бачковския. Оттам има няколко маршрута, които водят до Червената скала – местност с уникална гледка към една огромна пропаст. Съвсем близо има няколко големи водопада и пещери.”
Друга гордост на Асеновград е живописната река Чая. Тя преминава през сърцето на града, а извивките й лъкатушат дълго през централната част на Родопа планина.
„Чая е място, което е част от детството на всеки един асеновградчанин, с вълнение споделя Иван Михайлов. Едва ли има човек, роден в нашия град, който да не е трайно и силно свързан с тази река. Както преди години, така и сега, местните деца през цялото лято спокойно си играят по камъните, морените и плажовете на реката, или пък ловят риба. Във водите на Чая, които минават през Асеновград, има мряна и кефал. Запалените въдичари обаче могат да се отдалечат на около три километра от града в посока към близката Родопа планина и да се опитат да уловят там пъстърва.”
По думите на Иван Михайлов в семейния хотел идват не само гости за нощувка. Почти всяка вечер в двора на някогашното консулство се събират млади хора или местни артисти, за да послушат приятна музика и просто да си поговорят. Провеждат се импровизирани камерни концерти, представяне на писатели и техните най-нови книги, художници и скулптори пък показват оригиналните си произведения.
В разгара на лятото търсим прохлада в планините, а месеците юли и август са най-натоварени за хотелите и местата за настаняване по горното поречие на Арда. Нова панорамна гледка ще привлича летуващите по пътеките на Западните Родопи. На 6 юли ще бъде..
И тази година сезонът на Черноморието ни ще започне в началото на юли месец, а пикът ще е през август. Затова пък юни се очертава като слаб месец за почивки у нас. Може би защото все повече сънародници предпочитат в началото на лятото да..
В Деня на отворените врати – 15 юни, за пръв път пред посетителите на Музея на мозайките в Девня ще бъдат представени и реставрираните находки, открити през 2023 година. Става въпрос за глинени съдове и лампи, изработени в стила на майсторите от..