Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

150 години от рождението на Екатерина Каравелова

Снимка: архив

На 21 октомври се навършват 150 години от рождението на Екатерина Каравелова – една от забележителните жени на България от края на XIX и първата половина на ХХ век. Надарена със смелост, решителност и талантливо перо, тя оставя ярка следа след себе си. Родена е в Русе – в престижната махала Вароша. Осиротява рано и едва 10-годишна е заведена от влиятелните си родственици в Русия. Там е  настанена в дома на генерал Всеволод Лермонтов и съпругата му – аристократка от Петербург. След осем години завършва гимназия със златен медал. Завръща се в родния си град през 1878-а, няколко месеца след Освобождението на България. 

“Екатерина изглежда като малко островче сред едно море от хора, привикнали към традиционния патриархален живот у нас” – разказва за Радио България ст. н. с. д-р Цветана Кьосева, автор на книгата “Първите дами на Царска България”. В изданието са представени съпругите на министър-председатели от Третото българско царство. Един от очерците е посветен на Екатерина Каравелова. „Тя получава образование в Русия, но най-важното, тя се възпитава в едно московско аристократично семейство, което й дава много повече от образование – продължава д-р Кьосева. - Дава й обноски, финес, чувство за такт. Дава й невероятна опитност да се справя  в трудни ситуации.”

В Русе Екатерина учителства, при това изключително успешно. Две години след завръщането си в родината се омъжва за Петко Каравелов, когото познава от Москва. 17-години по-голям от нея, той е сред най-известните политици на нова България. Четири пъти е министър-председател в бурните следосвобожденски години. Прочут е със своята начетеност и честност, но и със своята разсеяност. Постепенно Екатерина става не просто безценен помощник за него, но и “държавник в сянка”, както отбелязва д-р Кьосева:

„За него говорят, че дори пиел от чашата кафе, в която преди малко си е изгасил цигарата, че непрекъснато си губел книжата, документите, с които е трябвало да работи. Виждайки тази негова разсеяност, и отчитайки, че той е отговорен за съдбата на държавата, Екатерина го придружава навсякъде. Тя се грижи за държавните дела и, когато той има срещи в различни кметства или с представители на обществеността, тя си записва в тефтер исканията им. А като се върнат в София, сяда и започва да пише заповеди. Екатерина се държи много мъжки в трудни ситуации. Казват, че когато в Сръбско-българската война през 1885-а сръбският крал Милан наближава София и цялото правителство е в паника, Екатерина се качва на файтон и тръгва да се разхожда по улиците, за да докаже, че няма паника и всичко е наред. Бих я определила като „жена-Бисмарк”, способна добре да се  ориентира, да не изпада в паника и да отстоява в трудни моменти позициите си.”

По време на Балканската война Екатерина Каравелова е главна милосърдна сестра във Военното училище. В Първата световна война отново дава личен пример, грижейки се за ранените и болните. Нещо повече, гражданското й чувство я кара към края на военните действия да замине за Русия. Там търси съдействие във влиятелни политически кръгове за България, която е сред губещите в световния конфликт. А през 1919 г. от името на Българския женски съюз отправя протест до Великите сили против клаузите на тежкия за страната Ньойски мирен договор. Тя е и председател на българската секция към Международната женска лига за мир и свобода. Участва в нейни конгреси в чужбина, обикаля страната с беседи в полза на мира. И още един щрих от богатата й биография: той е свързан със спасението на около 50 хиляди български евреи в годините на Втората световна война. Както посочва Цветана Кьосева в книгата си, на 25 май 1943 г. в дома на 83-годишната Екатерина Каравелова идват равинът д-р Хананел с още две жени, поели риска да нарушат полицейския час. Те я молят да предаде писмо до цар Борис ІІІ с искане за отмяна на депортирането на евреите. Тя също подписва писмото и добавя към него думите: “Синко, и ти си баща, не прави никому зло.” А после сама тръгва по тъмните софийски улици, за да го предаде на княгиня Евдокия, сестра на царя. Щрих от достойното поведение на известни и неизвестни българи, успяло да спре депортацията. 

“След 9 септември 1944 г., когато на власт идват комунистически правителства, тя е принудена, както и много други представители на старата буржоазна класа, да подпише декларация за лоялност – казва д-р Кьосева. - Чест й прави, че отказва и до края не приема политиката на новата власт. Умира през 1947 година, останала неразбрана от новите властници. Въпреки това обаче, Георги Димитров, който тогава е министър-председател, разпорежда на Екатерина Каравелова да се направи държавно погребение в двора на църквата “Свети Седмочисленици”, където е погребан и нейният съпруг.”

Личният живот на Екатерина Каравелова е белязан от трагични събития. Тя ражда три дъщери, губи и трите. Историята на третата й дъщеря Лора и бракът й с големия български поет Пейо Яворов са в основата на литературни и филмови произведения. Изпепеляваща страст, която завършва със самоубийство и за двамата. Работейки върху очерка за Екатерина Каравелова, д-р Кьосева се е опирала на нейните прекрасно написани спомени, на публикации в някогашния печат за дейността й,  на изследвания от известни български учени. Открила е и интересни документи в архива на Народната библиотека.

По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Свети Димитър Солунски – духовният покровител на Видин

На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..

публикувано на 26.10.24 в 04:45
Четници от ВМОРО, Илинденско-Преображенското въстание

Преди 131 години в Солун български интелектуалци основават ВМОРО

Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..

публикувано на 23.10.24 в 10:15

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50