Казват, че смъртта е способна да разтопи и най-коравата душа. Загубата на близък до сърцето ни човек е в състояние да преобърне живота ни. Тогава потъваме в размисъл за живота и смъртта и си даваме сметка за най-ценния дар на Създателя – любовта. Тя дава живот и изпълва с радост дните ни. Бог е любов и затова любовта никога не умира. Тя не умира и след смъртта на нашите близки, а поддържа жив спомена за тях. Водени от същата тази любов, вярващите отправят молитва към Господа да успокои душите им "в място светло, в място тревисто, в място прохладно, дето няма никаква болка, скръб и въздишка”. Това е и молитвата, която отправят свещениците от Българската православна църква в специално отредените дни за почит към мъртвите. Тези дни се наричат задушници, а във всеки православен храм се извършва богослужение – Литургия за упокой и Обща панахида. Те се отслужват в съботите преди Великия пост, Петдесетница и Архангелов ден.

По думите на богослова Дарин Алексиев, не случайно третата задушница се нарича Архангелова. “Тя съвпада с честването на Светите Ангели и Архангели, които са невидими помощници на човешката душа. Според християнската вяра при кръщението, на човека му се дава един ангел пазител за земния живот. След смъртта отново ангел съпровожда душата до отвъдното, която подобно на ангел се възнася на небето.” След като преминат първите 40 дни, тя се извежда на съд, където Бог й дава частично възмездие за земните дела. "Онова, което ще следва като окончателна присъда, ще дойде в деня на праведния съд – обяснява богословът. - До тогава ние вярваме, че нашите молитви помагат на починалите ни близки. А тях ги отправяме както на помените за починалите ни сродници, така и на всяка задушница. Вярващите отиват на църква и записват имената на покойниците. Всички наши близки, за които се сетим трябва да бъдат споменати по време на светата литургия, а след това по стар обичай в църквата или на гробищата се четат молитви лично за хората, за които желаем. Ако случайно 40-ият ден от смъртта на наш близък се падне в този период ние трябва да изчакаме деня и да го правим според установеното от църквата правило, точно на 40-ия ден, а не предварително.”

На Задушница, хората почистват гробовете на своите близки и ги украсяват с цветя. После преливат пръстта с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас и запалват църковна свещ. Прието е да се подава варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони на колкото се може повече хора, за да поменат и те с "Бог да прости!" покойниците. В дните на задушница вярващите строго спазват обичая да не се заемат с къщна работа.

"И чистенето, и прането, и домашните задължения, които би имал човек, могат да се извършат предния ден или да се оставят за следващия ден. Този ден е отреден специално за душите на нашите близки. Ако през останалото време сме притеснени от земни неща, на този ден ние трябва да си припомним, че има участ, която ще ни последва и нас самите. "

Наскоро излезе от печат "Православна книга за вечния живот", чиито автор е Дарин Алексиев. По думите на главния редактор на изданието митрополит Йоаникий “това ръководство е особено ценно именно с практическия си характер.” Разгледани са и въпроси, които ще заинтригуват мнозина вярващи: Какво се случва с некръстените починали невръстни рожби?; Как да се молим за деца, жертви на аборт?; Може ли да се молим за пияници, за невярващи християни, за нехристияни?; Полага ли се православно погребение за самоубийци? „Подробно са описани молитвите, които се четат за починалия от страна на близките до 40-ия ден – казва авторът на книгата Дарин Алексиев. – Описва се и какво се прави на самия 40-и ден, след това на 3, на 6 месеца, на една година и т.н., какви са нашите задължения към мъртвите. Оказва се, че на практика ние, макар и да се именуваме християни нямаме толкова дълбоко познание за традицията. Затова смисълът на книгата е точно такъв – да помогне на вярващите да спазват каноните на православната църква."