Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като изложба в Националния етнографски музей в София. Дома на европейската история в Брюксел е инициатор на изложбата "Fake (f)or Real – Истина или лъжа. История на подправянията и фалшификациите", а след престоя си в София (до 20.10 т.г.) тя ще бъде показана и пред унгарската публика.

От експонатите разбираме, че примерите за фалшиви новини и дезинформация съвсем не са от вчера. Тук може да се види отпечатана статия, която обяснява, че е намерена ваксина срещу аутизма. Има и поредица от измислени факти, свързани с личността на британската принцеса Даяна. 

Всичко в изложбата е представено интерактивно, филми показват премълчани истории и примери на интернационалната пропаганда. Посетителят става част от играта "Истина или лъжа“, като участва в експерименти и тестове, които му помагат да разграничи оригиналите от фалшификатите. Не липсват и примери за фалшиви маркови стоки, с каквито се е сблъсквал всеки съвременен европейски гражданин.

И ако досегът до лъжлива информация или некачествени стоки може да нанесе краткотрайна вреда на някого, то фалшифицирането на обекти от културното и историческо наследство, нанася големи имуществени вреди на държавата, от която те произлизат. И това не е национален, регионален или европейски, а глобален проблем. 

Фалшифицирането на предмети с историческа и културна стойност в България не е от вчера, но с напредването на технологиите фалшификатите се множат, а търговците стават още по-дръзки.

"Не може върху фалшификати да се гради история, влиянието на фалшифицираните древни монети и други предмети "замърсяват" науката“ – казва проф. Иля Прокопов, водещ експерт в световен мащаб в областта на фалшифицираните антични и средновековни ценности. Той бе сред участниците в специализирана дискусия по темата в Етнографския музей в София:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Проф. Иля Прокопов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Разбира се, че сме печално известни с това, че произвеждаме огромни количества фалшификати и замърсяваме световната мрежа, науката и всичко, свързано с античното наследство. Но по-лошото е, че изнасяме истински ценности, които после няма как да си върнем. И да искаме обратно нещо, то трябва да бъде документирано и да бъде ясно идентифицирано от някакъв държавен, общински или друг институт – ние нямаме такива неща. Например, от колегите от Британския музей и служители в Кралските пощи беше задържана огромна пратка, изпратиха снимки и се видя, че това са ценни неща директно от България. Не ми разрешиха да отида, с представител на министерството, да ги видим, да си дадем становището и евентуално да ги вземем. Подобен случай имаме и от Франкфурт. Това само показва, че от години има практика за износ на антики. А тези неща, освен научна, имат и финансова стойност, те са наше богатство с висока художествена стойност, това е ресурс на държавата."

Хората не знаят колко големи са загубите от липсата на мерки за пресичане на контрабандните канали за износ на антики, намерени у нас, категоричен е ученият, но и няма измерители, които да посочат вкакъв размер са загубите.

Проф. Иля Прокопов подчертава, че учените, които работят в сферата на идентифициране и опазване на материалното културно наследство от нашите земи са много малко на брой. Освен това зад тях не стои никаква държавна агенция или институция, работят изцяло на проектни и доброволни начала. "Ние сега получаваме помощ по чуждестранни проекти и фондации, но у нас всичко става трудно. От нас зависи да поставим темата отворена за дискусия и призовавам повече хора да се включат, защото става въпрос не само за парични загуби, за морално-етични теми, а и за спасяване на материална памет, която имаме“ – смята проф. Прокопов:

"Никога не може видът на един фалшификат да бъде толкова красив, като оригинала. Най-важното е, че ние не можем да повторим дословно технологията, колкото и да се стараем – времето е различно, въздухът е различен, излъчването на земята…всичко е различно. Но ние трябва да се опитаме да се аргументираме – кое и как трябва да бъде отчетено при даване на официално мнение, от морална и етична гледна точка. Но за да има регламент – кое е фалшиво и кое оригинал – трябва да се намеси голяма сила, а такава е държавата или някоя много могъща фондация“ – посочи ученият по време на специализираната дискусия в София.

Снимки: БТА, Национален етнографски музей - nembg.com