Въведение Богородично е един от дванадесетте големи християнски празници. Посветен е на въвеждането на тригодишната Мария в Йерусалимския храм от родителите й Йоаким и Анна. Българската православна църква отбелязва празника на 21 ноември. С решение на Св. Синод от 1929 г. в България Въведение Богородично се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. В този ден децата нямали учебни занятия и отивали на църква заедно с родителите си. После заедно чествали празника в тесен семеен кръг. Семейното посещение на храма напомняло на родителите за духовните им задължения към децата – да ги научат още от рано на християнските добродетели. За съжаление, след дълги години атеистично възпитание по времето на комунистическото управление на страната празникът загубва някогашното си духовно значение за голяма част от българите.
Как изглежда днес едно съвременно християнско семейство? Разговаряме с Албена и Павел Якимови, венчани в Божия храм преди десет години. “В днешно време е много трудно човек да създаде семейство, а след това да го съхрани и опази от изкушенията и препятствията, които непрекъснато възникват – казва Павел. – Семействата се разделят, защото няма заряд, няма го ядрото, което да сплоти хората в него. А това е именно вярата. В старобългарския език думата за съпрузи идва от сопрегати /впрегнати заедно/. Това по недвусмислен начин показва, че каквото и да става - пътят е един, посоката една. Двамата заедно вървят към общата цел. Ако единият изостане, другият трябва да го издърпа. Каквото и да прави, семейният човек има отговорността да мисли първо за семейството си, за половинката си, а след това за всичко останало.”
“За вярващия не е толкова трудно да бъде семеен в съвременния свят – допълва съпруга си Албена. – Не защото няма изкушения, а защото и двамата съпрузи са отправили взор към Бога. Когато с Павел взимахме решение дали да се венчаем, нашият свещеник ни каза нещо, което още помним: "Хората днес се разделят, заради кърпичката". Зачудихме се какво означават неговите думи. В последствие разбрахме, че да живееш за вещите си, значи да угаждаш на собствения си егоизъм. Когато духовният център не е изместен, си даваш сметка, че човекът до теб е твоя половина, твой партньор, твой приятел, твой пристан. Тогава различията се приемат по-лесно и човек оценява нещата много по-спокойно. Мисля, че съвременният човек, който не е вярващ, прави една много голяма грешка. Той си казва, че другите трябва да го харесват такъв, какъвто е. Това е голямата уловка – човек не желае да промени себе си, а иска да промени другия и да го моделира според разбиранията си за добро и зло. От тук идва и разминаването със смисъла на брака – любовта и семейният живот не са това, което получаваш, а което отдаваш. Казано е, че "любовта е непрестанно благодарене един на друг". Мъжът благодари на жена си за това, че го подкрепя, че е винаги до него, а тя му благодари за закрилата и опората. Това е в основата на истинските семейни взаимоотношения.”
По смисъла на православния брак съпрузите живеят с мисълта да продължат взаимния си живот и в Рая. Затова е прието, преди извършване на светото тайнство, свещеникът да изпита бъдещите съпрузи за това дали са наясно с отговорността, която поемат един към друг. “Много е важно, ако единият от съпрузите се отклони, другият с много любов и търпение да му помага да се върне в правилния път. – казва Албена – Въпреки че ние с Павел сме имали понякога пререкания по време на съвместния ни живот, несъгласие по определени теми и въпроси, винаги се опитваме да разсъдим трезво, благодарение на този разговор, който ни подготви за съвместния живот. Често сме говорили с приятели, които са ни казвали, че нашият живот е много скучен, защото не флиртуваме, не си изневеряваме, живеем уединено... Има мода хората да не се обвързват, а да живеят в съжителство. Мисля, че тази форма осакатява двойката, защото вкарва един вирус в съзнанието, че винаги можеш да си отидеш, когато човекът до теб не ти харесва. Този вирус на егоизма подхранва желанието ти да отстояваш себе си и да не се променяш. Затова, когато ме питат дали е хубаво да си семеен, дори в моменти, когато сме се карали с Павел, аз отговарям "Да, много е хубаво", защото маловажните неща отиват на заден план. Трудно или не, и двамата вървите напред и гледате в една посока, надяваме се, към спасението си.“
Някога православните българи отбелязвали празника на православното семейство с постна гозба, топла погача и чаша вино. “Българите имаме традиции и трябва да ги отстояваме – казва Албена. – Много ми е мъчно, че хората масово празнуват на 14 февруари – Деня на св. Валентин, вместо да зачитат 21 ноември, този прекрасен ден на християнското семейство.” Албена и Павел ще спазят традицията и ще посветят празника на близките хора около тях. “Най-голяма радост за мен, освен че Албена ми е съпруга, е това, че имам чудесни тъща и тъст. Докато бях ерген, съм си мислел и за това какви ще са родителите на бъдещата ми жена. Сега мога да кажа, че толкова много ги обичам, че когато ги видя, в душата ми става топло, спокойно, уютно. Това за мен е голяма благословия и радост – да имам още едни родители в тяхно лице.”
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
Доброволци се включват в почистването и възстановяването на манастира "Св. Спас" до връх Бакаджик. Акцията се организира на 2 ноември от кмета на..