Радослав Парушев: „Искам хората да видят какво съм написал, за да бъдат щастливи от това, което ще прочетат”

Радослав Парушев: „Искам хората да видят какво съм написал, за да бъдат щастливи от това, което ще прочетат”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Носеше му се слава на особняк. А особняк той всъщност изобщо не беше. Просто имаше нормално развито въображение и общо взето нормален, адекватен вкус относно повечето неща” (“Project Достоевски” на Радослав Парушев). Всяка прилика с действителни лица, разбирай автора на посочения роман, не е случайна.

Тук трябва да е ясно, че основание за славата му има. Склони да даде интервю за новата си книга само срещу обещанието ми да не му сервирам „картофки” (прочети книгата). Дали в менюто ни имаше от гореспоменатия продукт, аз все още не мога да кажа, защото, както ми стана ясно, си имах работа с човек-матрьошка. Едно беше сигурно – след достатъчно категоричното „никоганебъдинещастен”, последвано от „преследване” на два лични Projects, Радослав Парушев беше решил да опита да изсвири музиката с думи.

Литературният албум „Животът не е за всеки” се появи официално преди месец по нетрадиционен, но може би дълбоко типичен за въображението и вкуса на автора начин. Премиерата беше направена в края на януари месец в интернет пространството. На адрес http://www.youtube.com/user/radoslavparushev все още може да гледате клипове с разкази от нея. „Избрах да представя книгата така, най-вече защото смятам, че текстовете в нея изискват концентрация. Всеки може да си седне вкъщи, да си запали цигара и да изгледа клиповете спокойно и концентрирано”. Признава, че този подход е свършил добра работа и е предизвикал широк интерес сред хората, което се е отразило и на продажбите, поне доколкото книгата я е имало за продажба в книжарниците. Това му е болна тема – не питай. Но да се върнем на албума. В него има парчета от предкласиката (Хендел) до Metallica и Megadeth, от фрийстайла на Гошо от Почивка до английската фънки музика – истински литературен поп-рок албум. Парушев признава, че е включил онези парчета, създадени през последните близо пет години, които най-много му харесват и които формират някакъв хомогенен продукт помежду си. „Хубавите разкази, на които държа в тази книга, са дългите” – категоричен е. Сега, месец след обогатяване на писателската си биография, прави равносметка, че последното му литературно бъхтене е спечелило доста по-широка аудитория от предишните му книги. „За мен беше и все още е приятно откритие, че има много млади хора под трийсетгодишна възраст в България, дори под много да се разбират 1000 души, които стигат, за да се каже, че има едно културно малцинство. Има адекватно ново поколение български читатели, а това означава, че ще има и ново поколение от читави автори”. Признава, че се интересува от продажбите си, но само и единствено, за да е наясно как книгите му достигат до читателите. „Искам хората да видят какво съм написал, за да бъдат щастливи от това, което ще прочетат. Аз обичам хората и пиша, за да им е готино на тях”. Любовта преди всичко! Ставам гарант, че ще ви стане готино, без значение от моментното ви настроение. Не знам дали животът не е за всеки, но съм сигурна, че е изпълнен с всичко по много – от смях, любов и надежда до гняв, апатия и болка.

Странно, как в някое друго пространство с Радослав Парушев-Чарли можеше да си говорим за френския език и фънки музиката. Точно така – първоначалното заглавие на тавата е било „Не говоря френски и затова ще оставя фънки музиката да говори вместо мен” , заглавие на песен на момичешката група Girls Aloud. Той говори френски и не знам дали би оставил фънки музиката или нещо друго да говори вместо него – приеми това, като бележка под линията. Накрая обаче променя решението си и дълбокомислено заключава - „Животът не е за всеки”. Причината – отново е неограничената любов към хората, която Чарли изпитва. Все пак животът не е за всеки. Трябва да се подкрепяме и да улесняваме водещите на сутрешните блокове на телевизиите, които винаги са по-запознати с нещата от живота, а не с френския език или пък фънки музиката.

Тук някъде се опитва да бъде скромен и смирен. Сега е моментът да го попитам още ли е на мнение, че единственият по-добър от него съвременен писател в България е Алек Попов или вече е завоювал върха. Изненада! „Добавям и Милен Русков, който може би от тримата е най-добър. Горещо препоръчвам преводите му на Томас Де Куинси и книгите му „Джобна енциклопедия на мистериите” и „Захвърлен в природата”. И двете му книги са по-добри от всяка една, която аз съм написал. Така че поставям себе си на трето място”. Колкото до самия Алек Попов – той определя езика на Парушев за много хубав и жив, а стила му на разказване поставя на много високо ниво. „Предполагам, че с годините му става все по-трудно, както е при всеки писател, и му пожелавам вдъхновение, вдъхновение и да не се уморява” – казва задочно Алек Попов на Парушев.

„Похвалата от учителя е много приятна. В самото начало на пътя ми, когато учителя по физическо възпитание не ме хвалеше за нищо, понеже не скачах колкото другите деца и не бягах колкото тях, реших да се ориентирам не към спорта, а към литературата. И ето, че резултатите са налице – Алек Попов харесва как пиша. Докато аз просто му се възхищавам” – отговаря скромно днешният Парушев. Съгласен е, че става много по-трудно със всяка следваща книга. „Не бих казал, че годините точно са свързани, а броя страници, които съм написал” – уточнява той. „Ние, които можем да пишем нормално и адекватно, сме длъжници на съвременната българска литература. Трябваше да се пише повече. Много време се изгуби в писане на неща, които не биваше, за хора, които не заслужаваха. Ако можех да се върна назад в този период, откакто излизат мои книги – от 2004 година досега, бих писал повече. Бих искал да пиша повече сега.” Признава, че навлиза в продуктивен период. „Това е усещане, което не може да се анализира, обясни или овладее. Просто го усещаш в сърцето и трябва да му се оставиш. Като ти се пише, трябва да пишеш. Убеден съм , че тази година ще ми даде нещо. Няма да ми се роди дете, но ще ми се роди книга”. Не го питам за дългоочаквания роман, написан от женската гледна точка. Сам признава, че вече две години се върти около тази идея, като лисица и е крайно време да го завърши. Сигурна съм, че ще стане, защото над него виси личната заръка – да бъдеш през цялото време по-добър писател от себе си.

Писателят Тома Марков определя Радослав така: „Той е изключително талантлив човек, с барокова фантазия и всяка негова книга е като яйце на Фаберже. Винаги те изненадва. Как ставаш по-добър писател ли? – с игра, с ежедневно търсене на самото изречение. Писателят няма почивен ден”. И за тези, които не са разбрали – благодарение на „маркиза на българската поезия” Марков, директно в ефира на Радио България се роди мартенската номинация за „Лаф на годината”: „Метафората е най-краткият път от точка А до точка Б”. Уважаеми Парушев, моля да ме уведомите за крайния победил. Тома, като близък приятел на Радослав, „доколкото един толкова талантлив херцог, като него може да има приятели, след като най-добрият му приятел е той самият”, е настоявал сборникът с разкази „Животът не е за всеки” да се озаглави „Изгубен”, по името на първия разказ. Но човек никога не знае какво го очаква утре. „Разказите са писани в един период, в който всъщност бях доста намерен, но сега определено периодът не е такъв. Загубен съм, яката работа”. Ами, потърси спокойно място, Чарли. „Човек не може да се изгуби. Човек е винаги там, където е спокойно”. Казва, че е доволен от 93 на сто от живота, което е един доста висок процент, който пожелава на всеки. За да достигне пълните 100 процента, вероятно е нужно да се появи Иван Вазов Радослав Чарли Парушев. Пожелавам му го.

Не знам дали „животът не е за всеки”. Знам само, че Парушев не е за всеки. Той е от онези хора, за които ти трябват специални сетива. И това е хубаво – не е конфекция.
От албума му разбрах:
че никога не знаеш, какво ще ти върне морето
какво общо има Кевин Спейси с „досадния сервитьор” от филма на Димитър Коцев- Шошо „Лора от сутрин до вечер”
разбрах, че стремежът към красивото може сериозно да навреди на здравето ви,
човек трябва да си дава зор на късмета по всяко време
помощта идва, след като прекосиш гробищата
колко точно безстрашен може да бъде един колумбиец
разбрах, колко точно голям шовинист е Писателя

Днес Радослав Парушев иска да бъде скромен и смирен, защото е дал обещание. Дали му се получава – чуйте сами от интервюто на Весела Кръстева с Радослав Парушев.

Споделете

Радослав Парушев: „Искам хората да видят какво съм написал, за да бъдат щастливи от това, което ще прочетат”

Още от категорията

Читалището в Разлог празнува 115 години с "Разходка в миналото"

В Казанлък – по следите на големия художник Иван Милев

"Триумф" - българският кандидат за "Оскар" триумфира на "Златната роза"

Четирима български автори ще бъдат представени на Панаира на книгата във Франкфурт на Майн

Ансамбъл “Тракия” празнува 50-ата си годишнина с галаспектакъл в НДК

Българско Национално Радио