Петър Берон – просветителят-енциклопедист

Портрет на Петър Берон, художник Николай Павлович

На 21 март се навършват 140 години от смъртта на доктор Петър Берон – виден български учен и просветител, едно от големите имена на националното ни Възраждане. Той е роден в старопланинския град Котел, в заможно и уважавано семейство. Истинското му име е Петър Хаджиберович. Учи в килийно училище в родния си град – такива са тогава възможностите за българите, живеещи от няколко века под османско владичество. В началото на 19-и век баща му е ограбен и разорен от османците по време на поредната Руско-турска война. Младият Петър започва работа във Варна като абаджия. Събрал известни средства, отива в Букурещ, където учи в престижно гръцко училище. След това започва работа в друг румънски град – Брашов, като частен учител в семейството на богатия българин Антон Йованович. С неговата финансова подкрепа през 1824 г. издава Рибния буквар – първия новобългарски учебник, наречен така заради изображението на делфин в края на книгата. Именно с този буквар се поставя началото на светското образование в нашите земи. После придружава децата на своя благодетел при учението им в Германия, учи философия в Хайделберг, завършва медицина и прави докторска дисертация в Мюнхен. Установява се в Крайова, Румъния, където е лекар в продължение на 9 години.

През 1839-а основава със свои роднини търговско дружество, чрез което натрупва значително състояние. С тези средства и с доходите от своя чифлик той сам финансира по-нататъшната си научна дейност. Живее главно в Париж, но във връзка с работата си посещава и други европейски столици: Берлин, Лондон, Виена, Атина. Животът му завършва трагично през 1871, когато наемни убийци са пратени в имението му в Крайова. Вероятна причина за тази трагедия са страстите около наследството му. Живял много скромно, без семейство и деца, Берон иска да остави цялото си имущество в полза на българската просвета. Още приживе той прави множество дарения на български училища.

Петър Берон е могъща възрожденска фигура, чийто живот и стремежи са достойни за роман. Той развива огромна дейност в областта на науката, като много от идеите му не са могли да намерят практическо приложение в неговото време. Автор е на повече от 20 труда, с общо над 10 хиляди страници, в различни области на знанието: физика, химия, метеорология, геология, философия и др. По онова време учените-енциклопедисти в Западна Европа вече са в миналото, но редица нации поради по-късното си Възраждане (у нас то е забавено поради османското владичество), раждат многостранно развити личности. Берон се стреми да създаде обща система за науките и това намира отражение в основния му труд „Панепистемия” („Всенаука”), издаден на френски език. Впрочем, той владее 9 езика, като пише на 5 от тях. Някои от философските му възгледи, изложени в „Панепистемия”, може да са спорни и днес, но разкриват мащабите на неговия интелект, далеч надхвърлящи онова, което времето на първо място изисква от него – просветата на един стремящ се към освобождение народ. Д-р Берон се включва активно в научния живот на Стария континент: изнася реферати, разяснява своите концепции. Представя в Англия едно свое изобретение за борба с пожарите, смята се, че е предрекъл появата на радиото и телевизията с идеята си “за безжична връзка по суша, през вода на разстояние”.

Разбира се, най-популярен и обичан си остава съставеният от него Рибен буквар, който за две десетилетия след излизането си има шест издания. Той съдържа 8 раздела, като само първият е типичен буквар, тоест помагало за изучаване на азбуката и граматическите правила. Има раздели за аритметика, популярна история, вероучение, морал и възпитание, басни, природни науки. Книгата е съобразена с известния вече в други страни взаимоучителен метод, при който по-големите ученици помагат на по-малките. Тя е сборник от основни познания, с които може да започне образованието си всяко българско дете. Написана е достъпно и увлекателно, на говорим език. Ето как в нея Петър Берон е разказал на малките ученици за делфина например: “Делфинът е най-чевръстото от всички добитъци, защото, когато плува, не може да го стигне нито птиче, нито стрела, и нито една риба не би му убягнала, ако можеше отведнъж да я улови... Казват, че много обича пеенето и хората. Плават покрай корабите. Някои раждат две чада близначета и ги закърмят, както и китът, пазят ги доде пораснат и много ги обичат. Растат до десет години.”

Не случайно известният славист Юрий Венелин казва за Рибния буквар следното: „Аз не съм видял нито един руски буквар, който по достойнство да се равнява на тая книжка, която е много поучителна.”

И след съставянето на буквара Петър Берон десетилетия наред продължава дейността си за развитие на българската просвета. Има големи заслуги за девическото образование. По негова инициатива и с финансовата му помощ са открити девически училища в Котел и ред други български градове. След кончината му неговото наследство е вложено пак в родното образование.

Споделете

Петър Берон – просветителят-енциклопедист

Още от категорията

Преди 20 години археологът Георги Китов открива гроба на цар Севт III

Българите се преклониха пред паметта на свети Мина

Любопитни археологически находки в местността Каваци край Созопол

Българско Национално Радио