Павел Веснаков за филма “Влакове”, наградата “Джеймисън” и новото българско кино

Има ли нещо, което може да попречи на една майка да зарадва болното си дете за рождения му ден? Какво да направи, когато работодателят не може да й плати, а и няма кой да й даде заем? Отговор на тези въпроси откриваме във филма “Влакове”, който преди дни взе наградата за българско късометражно кино “Джеймисън” на София Филм Фест. Сюжетът е кратък, както подобава на жанра, но затова пък смело навлиза в острата социална проблематика. “Когато пишехме сценария с моите приятели, които ми помогнаха, искахме да разкажем история за живота на най-обикновени хора. И докато зрителите гледат филма, всеки да се постави на мястото на героите и да си каже, че и на него може да се случи това, което вижда на екрана – казва в интервю за Радио България режисьорът Павел Веснаков. – Разбира се, подобни крайни ситуации не се случват всеки ден, но те съществуват и ние сме длъжни като общество да им обърнем внимание.”

Първоначално екипът на филма има намерение да снима с непрофесионални актьори, с обикновени хора, които никога не са играли. Но впоследствие вземат за главната роля Антоанета Петрова. Тя преподава актьорско майсторство в Нов български университет, участва в театрални спектакли. “Много ми помогна за изграждането на образа на майката, успя да го пресъздаде автентично на екрана. Благодарен съм й за това” – споделя режисьорът.

“Влакове” е филмът, с който той се дипломира в Нов български университет. Веснаков е работил две години като монтажист в компанията “Мирамар филм”, която е копродуцент на лентата. Сега е режисьор на свободна практика, занимава се с реклами, видеоклипове. И понеже наградата “Джеймисън” освен статуетка включва и 6 хиляди евро, смята с тях да започне нов късометражен проект. Той ще се занимава с нарушения диалог между поколенията в едно семейство. Какви са причините за него?

“Според мен по-възрастните хора се свикнали да общуват с разговори помежду си, да има истински контакт и по-голяма искреност в думите, които казват за нещата, които мислят – пояснява Павел Веснаков. – А младите, поради новите средства за общуване, нерядко предпочитат да бъдат анонимни, затова и се случва да се държат по-вулгарно, по-крайно, без уважение към отсрещната страна. И затова мисля, че има известно разминаване в общуването между поколенията, нещо, което лично мен много ме вълнува. Обяснявам си го с това, че в наши дни младите имат свободен достъп до какво ли не и могат да постигнат без особени усилия доста неща. А това по някакъв начин води до умствено залиняване. И може би оттам идва тази изнервеност, а понякога и неморалност. Има хора, които смятат, че всичко им е позволено и могат да правят каквото си искат.”

Режисьорът с наградата "Джеймисън"

Според режисьора конкурсът „Джеймисън”, който се радва на голяма популярност у нас, определено дава добри възможности за изява на младите в киното. Той е място, в което те могат да представят своите идеи, послания, художествени концепции. С опита от участието си в него по-лесно стигат и до пълнометражните си творби. Подобен е случаят с Драгомир Шолев, който няколко пъти участва в състезанието, през 2005-а стана носител на приза “Джеймисън”, а през тази година на София Филм Фест спечели три награди с филма си “Подслон”: в международния конкурс за дебютни и втори филми, за най-добро българско заглавие и отличието на публиката.

“Мечтая за пълнометражен филм – казва Павел Веснаков. – И може би това ще се случи след няколко години, но знам, че всичко се постига с много търпение. А особено в киното нещата стават по-бавно, отколкото в другите изкуства. Рано или късно, надявам се, ще се стигне и до него, а тематиката би била сходна на “Влакове”. Винаги са ме вълнували семейните истории, в които героите са обикновени хора, а сюжетите са взети от ежедневието им.”

“Влакове” вече е кандидатствал за няколко фестивала в чужбина и екипът му очаква отговор оттам. Интересно за създателите му е как ще го възприемат хора от други националности и култури. Какво е мнението на режисьора за тенденциите в новото българско кино, което през последните години печели награди в чужбина, а на родна почва някои заглавия успешно се конкурират в киносалоните с чуждите хитове?

“Определено има много голям напредък и може би бъдещето пред него е доста позитивно и обнадеждаващо. Но лично мен малко ме дразни тази постсоциалистическа тематика в доста филми. И точно това е хубавото, че авторите лека-полека започват да се отърсват от миналото. И могат вече да разкажат съвременни истории за съвременни герои, които вълнуват не само по-възрастните, а и младите хора. Мога да дам пример с „Източни пиеси” на Камен Калев и „Подслон” на Драгомир Шолев. Тези два филма ми правят много силно впечатление сред новите български заглавия, защото разказват истински истории с автентични персонажи, които наистина могат да стигнат до сърцата на зрителите.”

Споделете

Павел Веснаков за филма “Влакове”, наградата “Джеймисън” и новото българско кино

Още от категорията

Коопродукция с българско участие е отличена със „Златната палма“ в Кан

Съкровищата на България "грейнаха" в предаването на Бетани Хюз навръх 24 май (ВИДЕО)

Кога е създадена глаголицата?

Българско Национално Радио