Българска ли е славянската азбука?
С различните тълкования на историческите факти, извадени от конкретния контекст, все по-често може да прочетем, че солунските двама братя Кирил и Методий са създали най-старата славянската писменост не за българите, а за моравските славяни по поръка на княз Ростислав, и че те никога преди това не са били в България. "Да, те са от Солун – обяснява за Радио България проф. Елка Мирчева, заместник директор на Института за български език към Българската академия на науките. – Градът по това време е гъсто населен с компактно славянско българско население, което говори на източнобългарски по тип диалект, близък до родопските го́вори"– уточнява тя.
Именно този диалект те вземат за основа на азбуката, която създават. Проф. Мирчева определя като изключителен принос, недостижим след тях, това, че Константин-Кирил Философ успява за всеки звук да намери точно определена буква, като по този начин се обхващат всички специфични особености на българския език. "Кирил и Методий наистина заминават като политически деятели, мисионери. Наред с това, че са духовници, те са и политици, които пристигат в Моравия с определена цел. Политика и духовност в това време на Средновековието са тясно свързани, а Константинопол и Рим се борят за надмощие в постепенно християнизиращата се Европа" – уточнява професорът. Безспорен исторически факт е, че автор на нашата писменост е Константин-Кирил Философ. В средата на IX век именно той се заема със създаването на славянска азбука, наречена "глаголица", на която заедно със своя брат Методий да преведе богослужебните книги.
Кога е създадена глаголицата?
И тук идва другият спорен въпрос – 855-а ли е точната година на създаване на нашата писменост? Официализирана в българското образование и общественост е именно тя, но доц. Диана Атанасова от Факултета по славянски филологии на Софийския университет, катедра "Кирилометодиевистика" и специалист по Средновековна българска литература ни разказва и за друга хипотеза.
Защо все пак вярната година да е 863? Доц. Атанасова казва, че се доверява на Александрийския календар и съответно от годината, спомената в историческите извори – 6363 се изважда 5500 и се получава именно 863 година. Но и не само това.
"В съчинението "За буквите" се казва че годината е 6363 по времето на българския княз Борис I Михаил, по времето на княз Ростислав и по времето на княза на Блатненско славянско княжество в Панони Коцел. А от изученото до момента, от документите и историческите извори знаем, че Коцел става владетел през 862 година. Което означава, че или трябва да приемем, че единственият източник на тази информация не е верен, защото казва Коцел, или да му се доверим. Тази информация продължава да се възпроизвежда в учебниците по историята и по отношение на съавторството на азбуката."
Доц. Диана Атанасова признава, че е проверявала и различни съвременни образователни платформи и източници като "Уча.се" и Wikipedia, където отново е посочена годината 855. А днес намесваме и изкуствения интелект и българския chat GPT, който все още е в своите начални класове на обучение и често допуска грешки, но според Диана Атанасова не и по отношение на глаголицата.
"Аз обичам да си играя с chat GPT като му задавам разни въпроси. Той доста често си измисля факти и за мен беше изненада, когато ми даде точен отговор. Опитах да го провокирам като написах– не е вярно. На което получих отговор– има и други хипотези, една от които е 855 година."
Радио България също направи своя независима проверка, която не доведе до категоричен отговор от страна на изкуствения интелект, който след много лутания между осемте години разлика нямаше категоричен отговор.
Без значение дали и вие днес ще поставите под съмнение наученото в училище или ще се доверите на академичната експертиза относно точната година на създаване на глаголицата, дали ще продължите да наричате глаголицата българска или славянска писменост, едно е сигурно– нейното огромно значение за формирането и съхранението на българската национална идентичност. Именно хуманитарното значение от просветното дело изтъкна и доц. Атанасова по време на Международния научен форум в Атина, посветен на светите Равноапостоли, в който тя представи научен доклад.
"На учениците на Кирил и Методий им се е наложило да създадат език, не само писмени знаци. И тяхното дело е изключително и с това, че направата на този език е довела до възникването на една литература, чийто престиж и авторитет става равнопоставен с най-значимите и приети свещени езици в епохата. Това, което ми се струва заслуга на онези, които можем да наречем и днес наши посланици по света – съвременните интелектуалци. В словото си аз посочих писателя Георги Господинов, той разбира се не е единственият, но миналата година той просто отвори вратите на България за света със спечелването на наградата "Букър" за романа "Времеубежище".
Такива посланици са и всички, които работят в българските неделни училища зад граница. Тези българи със своето творчество и предаване на езика направиха видима нашата литература, култура и изобщо нашата страна за света. Много държави не бяха чували за България и за нейната литература и език, но благодарение на творчеството на Георги Господинов разбраха за нас, така както Константин Преславски създава много важни текстове, които отварят пътя на България в Европа през Средновековието."
*Диана Атанасова е доцент във Факултета по славянски филологии на Софийския университет, катедра "Кирилометодиевистика". Има магистърска степен по Българска филология и докторска степен по Средновековна българска литература. Води бакалавърски и магистърски курсове, сред които Старобългарска литература (задължителна дисциплина за специалностите "Балканистика" и "Славянски филологии"); Култът към светците: българските светци (избираема дисциплина за специалност "Българска филология") и други. Изследователските ѝ интереси са в областта на историята и теорията на средновековната българска литература и култура, агиографията, почитта към светците, прагматиката на средновековния текст, четенето през Средновековието. Специализирала е в университетите във Виена (2005 2006) и в Рим (2012), била е гост- изследовател и стипендиант на "Хилендарската изследователска библиотека" към "Център за средновековни славянски изследвания"на Щатския университет в Охайо, САЩ (2013).
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..