„България е една от малкото държави, която не допусна фалити на кредитни институции и е една от 5-те страни от европейската общност, в която не бяха използвани бюджетни средства или заеми от други финансови институции за подпомагане на банките – продължава анализа Румен Симеонов. Другото положително за българската банкова система е това, че в периода на кризата не беше изтеглена ликвидност. Тъкмо обратното. През последните 2 години, макар и бавно, растяха депозитите предимно от граждани. Имаше известно оттегляне на финансиране главно от страна на банките-майки, но то бе частично възстановено от местни депозити.”

Според подуправителя на БНБ, капиталовите буфери, натрупани преди кризата, са останали съхранени. Банките продължават да кредитират, макар и със забавени темпове. Макроикономическата среда се възстановява, но твърде бавно на фона на очакванията. Главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов заяви, че след като достигна най-ниската си точка в средата на м. г., ръстът на кредитите започва да се нормализира. Водещи са потребителските заеми на домакинствата. С излизането на повече сектори от рецесията ще се ускори и търсенето на корпоративни кредити. Проблем са тези заеми, които не се връщат. Пикът им ще бъде достигнат в началото на 2012 г. Очаква се загубите на банковия сектор от тях да достигнат 4 млрд. лева за периода от 2009 до 2012 г. Изпълнителният директор на Емпорики Банк България Гълъбин Гълъбов заяви, че преди кризата имахме висок ръст на потреблението заради лесно отпусканите кредити. Сега обаче всеки се въздържа и внимава. Кризата има оздравителен ефект не само за домакинствата, но и за банките, които станаха много по-внимателни и не гледат вече през розови очила. 

„За наша национална гордост финансовата ни система продължава да бъде една от най-стабилните в света и е засегната само от икономическата криза в България – обобщава Емил Попов, председател на фондация „Банки, инвестиции, пари”. – Банковият сектор трябва да излъчва сигнал към предприемачите и потребителите да имат повече кураж и смелост да реализират проектите и идеите си. Това е омагьосан кръг, който трябва да се разчупи, за да тръгне икономиката напред.”

Гост на форума бе и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Той направи анализ на усвоените средства по еврофондовете, който не е с позитивни оценки. За 2010 г. България е приключила с плащания по различни европейски програми в размер на 10 процента от разполагаемата сума. Очакванията са до края на 2011 г. да се достигнат 20 процента, а през 2012 г. – 40 на сто.

„Думите банки, инвестиции, пари и политика в българския език са от женски род. Това предполага да бъдем внимателни и да имаме едно наум – направи шеговито сравнение министър Дончев. И метафорично: Ако парите са кръвта на икономиката ни, банките са основната част от кръвоносната система. Нашите задачи са да се пазим от лош холестерол, от високо или ниско кръвно налягане, от анемия и липса на ритъм. В българската икономика се вляха 3 млрд. лв. европейски пари, от които 1,7 млрд. лева от оперативните програми и близо 1,3 млрд. лева от програмата за развитие на селските райони. Те не са само една добра доза адреналин. Те са това лекарство, което ни поддържа като национален организъм във форма за всички предизвикателства. Защото не говорим само за пари, които означават асфалт, арматура, тухли… Те оставят следа – дисциплинират, учат ни на нови правила на планиране и отчетност. Те променят всички институции. За да имаме по-добър ритъм.”