Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Избрано от колекцията на Радио България...

Новите български светци

| обновено на 17.05.20 в 03:17
"Баташкото клане", худ. Антони Пиотровски

На 17 май почитаме паметта на Светите Баташки мъченици

На 3 април 2011 година Българската православна църква канонизира жертвите от Батак и Ново село, избити при потушаването на Априлското въстание от 1876 г. Жестокото смазване на бунта, репресиите срещу българското население стават широко известни. В защита на българската кауза се изказват личности като Уйлям Гладстон, Виктор Юго, Достоевски, Гарибалди. Година по-късно е обявена Руско-турската война от 1877-1878 г., в резултат на която българската държава възкръсва отново след пет века под османска власт. 

135 години след Априлското въстание в катедралния храм “Свети Александър Невски” българският патриарх Максим канонизира седем монахини, една послушница, двама свещеници и други мъченици от Ново село, както и многобройните жертви в Батак. Сред тях са и двама свещеници, и градски първенци. След потушаването на въстанието родолюбиви българи събират костите им и ги полагат според православната традиция в специални хранилища в храмовете. Запазени и до днес, те са истинска светиня. 

За отдаване на почит към паметта на жертвите в Българския православен календар са определени датите 9 май за Новоселските и 17 май – за Баташките мъченици. "Решението за канонизирането на жертвите от Ново село и Батак е забележителен акт" - коментира директорът на Националния църковно историко-археологически музей Никола Хаджиев*: 

"С това дело не само беше отдадена почит към тези безспорни мъченици на Априлското въстание, но и се призна тяхната мъченическа смърт за православната вяра. Те загинаха за българската си и християнската си принадлежност на свято място – в Новоселския манастир и в църквата на Батак. Пролятата им кръв на праведници и чисти хора е в името на светли истини и благословени от Бога дела. Затова Българската православна църква с основание публично ги провъзгласи за светци и светици. С този свой акт тя отново извиси вековния си ръст, показа духовна мощ, освети националната ни история."

Специален ритуал за измиване и помазване на костите на мъчениците от Батак

Това е първата канонизация на български светци от десетилетия насам след канонизирането на бележитите духовни будители Паисий Хилендарски през 1962 г. и Софроний Врачански през 1964 г., изиграли огромна роля за съхраняването на българската идентичност. Подвигът им е различен от този на мъчениците, пролели кръвта си за Христа. Известно е например, че поп Нейчо от Батак, преди да бъде посечен, бил заставен да избира между вярата и живота на всяка една от седемте си дъщери, обезглавени пред очите му.

"Цели фамилии са посечени заради вярата си в Бога, църквата и родината – продължава Никола Хаджиев. – Това са истинските пастири на Христовата църква. Българската православна църква е участвала във всички важни съдбовни моменти от историята на нашия народ. Канонизирането на тези мъченици направи и нещо много по-голямо, което рядко се случва. В самия ден на канонизацията целият български народ беше единен в святото дело. Това е велико благословение за земята и народа ни. Вярата на българския народ е останала единственото негово достояние, което не се е променило през вековете – като завет на бащите ни, като нравствена опора на националния ни дух. Всичко друго се е променяло: идеологии, системи, учения, но вярата ни остана като светиня.”

Понастоящем директор на НЦИАМ е доц. Иван Рашков

Снимки: архив и БГНЕС

По публикацията работи: Дарина Григорова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

115 години от рождението на Марин Големинов

Днес отбелязваме 115 г. от рождението на Марин Големинов – един от най-значимите български композитори. Акад. Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Получил музикалното си образование в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди,..

публикувано на 28.09.23 в 10:15

Римското наследство оживява по улиците на античния град Улпия Ескус край Дунав

През уикенда развалините на римската колония Улпия Ескус ще приютят античен фестивал под наслов „УЛПИЯ ЕСКУС MMXXIII". На 23 септември за първи път от векове, по улиците и пред храмовете на един от най-бляскавите някогашни градове по поречието..

публикувано на 22.09.23 в 14:05

Кръстовден е!

На 14 септември Църквата отбелязва Кръстовден. Той е сред Дванадесетте велики християнски празници, на който отбелязваме намирането на Светия Кръст, на който е разпнат Иисус Христос. Според църковното предание, кръстът е открит в Йерусалим през IV век..

публикувано на 14.09.23 в 05:10