“Слънце грее, дъжд вали, мечка се жени” – народни вярвания за животни

Представители на всички животински видове населяват приказния фолклор от цял свят. Мечки, елени, таралежи, птици и влечуги са “възпитавали” деца и възрастни много преди да се превърнат в любими анимационни герои. Какви качества и способности имат някои животни според българските народни приказки ви разказваме сега.

“Слънце грее, дъжд вали, мечка се жени” – така скандират децата и до днес, когато времето едновременно е и дъждовно, и слънчево. Чули са това изречение от родители, от баби и дядовци. Според народните вярвания у нас, мечката предпазва от болести. Затова тя е сред почитаните животни, символ на плодородие и майчинска грижа. Една легенда разказва, че мечката е произлязла от момиче, чиято истинска майка починала. Оженил се бащата втори път, но мащехата се случила зла жена. Всеки ден изпращала завареното дете на реката с чувал черна вълна и със заръката да я пере, докато не побелее. Момичето се трудело от сутрин до вечер, но – разбира се – никога не успявало да избели вълната. Молило се на Господ, молило се и накрая той отговорил. Казал на момичето да наметне вълната върху гърба си като козина и го превърнал в мечка. “Ето затова мечката ходи на два крака и често помага на хората, които са се загубили в гората.”

Ако се изгори косъм от мечка и с него се прикади /опуши/ човек, който се е разболял след силна уплаха, той непременно ще оздравее. Лечебно е и да те гази мечка – вярвали някога. Затова болните са търсели мечка, за да ги прескочи и дори да се разходи върху гърбовете им. Заради своите лечителски и предпазващи способности, мечката не е сред животните, които се убиват при лов. С изключение на стръвниците, които нападат животни и дори хора. Мечката е героиня в много приказни сюжети. Народът ни я нарича ласкаво Баба Меца. Понякога тя се омъжва за момък и двамата заживяват в гората. Познат е и мотивът за различни облози, които мъж сключва с мечка.

Лисицата, наричана в приказките Кума Лиса, е символ на хитрост и измамничество. “Хитър като лисица” в разбиранията на народа ни означава по-скоро лукав човек, на когото не бива да се доверяваш. В народните приказки лисицата мами всички животни в гората, преструва се на умряла, за да краде, успява да надвие с хитрост дори човека. Въпреки славата на отмъстително и коварно животно, лисицата понякога носи късмет. Според поверието, ако лисица пресече пътя на човек, той ще успее в работата, за която е тръгнал. Особено, ако някой отива в съда като обвиняем. Ако има щастието да срещне лисица докато пътува, ще го оправдаят – твърди народната вяра. Сред фолклорните истории има и весели случки. Весели, защото Кума Лиса е надхитрена от някое дребно животно и е получила възмездие за пакостите си.

Едно от най-красивите планински животни у нас е еленът. В България той обитава високи и труднодостъпни планински области. Някога еленът бил на особена почит. Считало се, че той е посредник между горния и долния свят. Легендите разказват, че еленът е другар на митичните горски създания. Възседнали хвърковати елени, в народните приказки и песни самодивите прелитат над пропасти или се издигат високо в небето. Често еленът е и божи посредник. Ако Господ има да каже нещо на хората, той праща свой ангел или някого от светците, като го преобразява в елен. Но не обикновен, а обсипан с божествени символи. Еленът, изпратен от Бога има слънце на челото си, на гърдите – месечина, а роговете му са от чисто злато. Царственото животно се радва не само на голямо уважение. За селянина той е неприкосновен. На лов елени убивали само болярите. Много истории разказват за чудно съжителство. Когато излизали напролет в планинските кошари, за да пасат стадата си, овчарите често виждали стада кошути, предвождани от елен. Без страх красивите горски животни се приближавали до каменната сол, оставена за овцете. Дори овчарските кучета не се опитвали да ги прогонят. Случвало се еленът и кошутите да се смесят с овцете и да пасат заедно с тях. Някога вярвали, че появата на елена предпазва хора и животни от лошите горски духове. “Но еленът отива само в тази кошара, в която хората са добри и не се докосват до нищо чуждо” – казвали възрастните хора.

Роговете на елена имат магическа сила според народа ни. В къща, в която има рогове от елен, не влизат лоши сили. Малка частица от рог, поставена във вода, лекува. Изследователи са описали и практиката да се изработват кръстове от тях. Така към силата на християнския символ хората добавяли и вярата си в магическото въздействие на еленовите рога. С тези кръстове се предпазвали от болести и всякакви злини.

Споделете

“Слънце грее, дъжд вали, мечка се жени” – народни вярвания за животни

Още от категорията

Градска естетика и поминък, свързан с морето – животът в древния град Анхиало, днешно Поморие

В миналото траханата е била защитa срещу глада, а днес – срещу загубата на памет

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Българско Национално Радио