На около 70 километра в югозападна посока от София, до градчето Земен, се намира красив манастир. Зад тежките му порти се крие голям зелен двор, обкръжен от високи дървета. А в центъра на двора е изящна малка църква. Възрастта й е достойна за уважение – издигната е преди около хилядолетие, в ХІ век. В комплекса има отделна камбанария, както и дълга двуетажна сграда – копие на старото здание, в което някога са били монашеските килии. Имаме късмета да дойдем тук в понеделник преди обед. През уикенда е имало много туристи, сега се наслаждаме на спокойствие и птичи песни.

Образът на Св. Йоан Богослов над входа на храма.

“Тук е една от най-старите църкви в България, които са достигнали до нас, без да са пострадали от разрушения или пожар” – с тези думи ни повежда към храма Камелия Стоянчева, екскурзовод в комплекса. Църквата, която е национален паметник на културата, носи името „Свети Йоан Богослов”. Първото й изографисване е било през ХІ век. Второто – през ХІV век. От него са останали великолепни сцени без аналог в нашето изкуство.

“Сред най-забележителните фрески е образът на Света Ана, единственият стенопис в храма, който е запазен от ХІ век – отбелязва Камелия Стоянчева. – Интересна е сцената с изковаването на гвоздеите за разпятието на Христос. Това е сюжет, който в България е изографисан единствено в нашата църква. Единият от ковачите в тази сцена всъщност е жена. Защо? Легенда гласи, че когато отишли при единия от ковачите да му кажат да направи гвоздеите за разпятието на Христос, той отказал под предлог, че го боли ръката и наистина ръката по-късно го заболява. Затова вместо него отишла съпругата му. Друг забележителен стенопис, който е изписан по нетрадиционен начин, е сцената „Причастие на апостолите”. Както е известно, Христос с едната ръка дава хляба на апостолите, с другата – виното. А тук неизвестният за нас и самобитен земенски майстор е нарисувал два пъти Исус и е разделил апостолите на две групи. Единият Христос дава на шестима от тях хляб, другият – виното на останалите шестима. Това са стенописи, които единствено тук могат да се видят.”

Уникална е и фреската с Успение Богородично, изобразена на западната страна на храма. “Самата сцена е много красива – пояснява Камелия Стоянчева. – В нея Христос държи над ложето на майка си малко същество, обвито в бяло – душата на Света Богородица.”

Още много стенописи с образи на светци, евангелски сцени и ктиторски портрети могат да се видят в църквата. Те разкриват таланта на средновековния художник, работил в нея. Впечатляващи са и старинният каменен олтар, и подът, в който свободно са комбинирани най-различни камъни.

“Няма човек, който да не изтръпне, когато му кажа, че стъпва на плочи, поставени преди 10 века – продължава екскурзоводката. - Толкова много поколения са минали по тях. Тези камъни са много разнородни – главно парчета мрамор, които се различават по форма, по цвят и размери. Когато в ХІ век се е изграждала църквата, местните жители са искали да участват поне с камък в строителството и по този начин да оставят нещо след себе си. И затова кой където каквото е намерил, това е донесъл. Има по-големи плочи, има малки камъчета, римска тухла тук-там поставена. Затова подът е толкова разнороден и пъстър. Каменният олтар също е запазен от самото създаване на църквата.”

Колкото до монашеската обител, тя няколко пъти е рухвала и след това отново е съграждана. Монаси в нея е имало до 1966 година. Новата сграда е завършена преди около две години. По план манастирът е изграден точно както е изглеждал преди. Комплексът е филиал на Националния исторически музей от 2003 г. “Обичам много работата си, защото тук идват хора от България и чужбина, които ценят историята и изкуството. И си отиват доволни – има какво да се види” – обобщава Камелия Стоянчева.

Снимки: Венета Павлова