Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Културна хроника

„Няма време за четене... но живей в ритъма на книгата” е посланието на инсталацията със сензори. Автор – Велика Прахова, с любезното съдействие на Любомир Атанасов.
Снимка: Венета Павлова

До края на юни в книжарница „Хеликон” на столичния булевард „Патриарх Евтимий” може да се види една любопитна и създадена с много въображение изложба – на разделители за книги. Тя се организира за пети път. Още от входа ни посреща инсталация, в която има сензори и голяма книга. Сензорите се задвижват при минаването на всеки посетител и листовете на четивото започват сами да се прелистват. В шеметен ритъм – като ритъма на живота, който водим, и в който невинаги има време за четене. Книгоразделителят е стар колкото е стара книгата – каза в интервю за Радио България Михаела Пъдева, секретар на секция „Текстил” в Съюза на българските художници. – По света дори има музейни сбирки с такива изделия, ръчно изработени от кралици и други известни личности. Те са от коприна с бродерия, фина кожа и т. н. Дори древните папируси са имали специални щипчици за тази цел. Сега, разбира се, разделителите се печатат в голям тираж и имат широко разпространение. Но ние решихме да направим изложба с наши изделия, която да привлече интереса към книгите, към това, което преживяваме, докато ги четем. Затова имаме хартиени параходи, с които „пътуваме” из света. Имаме инсталация на Десислава Морозова, която позволява книгата да се проветри или да се осветява отвреме навреме – защото някои книги са тъжни и не бива да се оставят на тъмно. Разделителите са от най-различни материали: хартия, оплетена фина медна тел, бъркалки за кафе, дори малки цветни балони. В експозицията участват главно млади автори: текстилци, скулптор, мултимедиен артист, бижутер, сценограф, график, дори поет – Иван Христов. Той от три години се включва в нашия екип по свое желание. Този път е направил сбирка от билети за музеи у нас и в чужбина, концерти, самолети и т. н., които стават за разделители. Така, докато чете, човек си спомня къде е бил и какво е видял – обобщава Михаела Пъдева.

От 10 юни по екраните у нас е филмът на режисьора Драгомир Шолев „Подслон"- интригуваща история за различията между поколенията, разказана по забавен начин, с тънък черен хумор и усет за съвременното. Още преди да тръгне към масовото си разпространение, лентата спечели доста награди. На фестивала за българско игрално кино „Златна роза – 2010" тя бе отличена за най-добър дебют и за операторско майсторство. На София Филм Фест грабна голямата награда, отличието на „Кодак" за най-добро родно игрално заглавие и приза на публиката. Неотдавна прибави към колекцията си и четири награди на Българската филмова академия: за най-добър филм, режисура, монтаж и сценография. Пътят на „Подслон” в чужбина също е успешен, зрителите го посрещат топло. На Международния фестивал за филми от Югоизточна Европа в Лос Анджелис той взе приза за дебют, а журито го определи така: истински като живота филм-бижу от България. Има отличия и от Братислава и Кипър. Досега е селекциониран на близо 40 фестивала в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.

На 16 юни в софийската галерия ФотоСинтезис се открива изложба на мотопътешественика Димо Калайджиев „Пътят до коприната”. През лятото на 2010 г. той изминава с мотоциклета си почти 20 000 км. от България до Памир и обратно. За близо два месеца прекосява три пустини, девет планински вериги и над десет държави, сред които са Турция, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан... При пътуването разликата в надморската височина е от 0 до 4655 метра, а в температурите – от 12 до 50 градуса по Целзий. Заснетото от него е в изключително широка рамка – от следите на човешки цивилизации отпреди 4000 години до космодрума Байконур. От своето приключение-мечта Димо е подбрал 100 снимки. Те ни срещат със суровата красота на далечни планини и пустини, с погледите и усмивките, грижите и радостите на хората, живеещи днес там, където векове наред са минавали търговски кервани и завоеватели. Походът на Димо Калайджиев е романтичен, но е и своеобразен капан за него. Всъщност, аз духом още съм там. Не съм се върнал. Скитам с мотора си насам-натам в онези планини – сурови, смазващи с мащаба си, смайващи, нереални пустини в облаците – казва Димо и ни кани да споделим незабравимите мигове от неговото пътешествие.

Кюстендилският театър спечели проект за 70 хиляди евро по трансграничното сътрудничество на Министерството на регионалното развитие. В партньорство с община Щип от Република Македония ще се създаде Балканска работилница за театър. В нея деца от 7 до 14-годишна възраст от Кюстендил и Щип ще издирват приказки и предания за фолклорния герой Хитър Петър, известен със своята хитрост и остроумие. Целта е накрая да направят съвместна постановка по мотиви от народното творчество.

Още от категорията

Мари Врина-Николов

Българистката Мари Врина-Николов получи наградата за превод „Етиен Доле“

Мари Врина-Николов е носителката за 2021 г. на наградата за превод „Етиен Доле“, присъждана от Сорбоната. „Това е чест и за българската литература“, написа във Фейсбук българският писател Георги Господинов. Той посочва, че Мари Врина е една от..

публикувано на 17.05.21 в 18:05

„Все по-близо“ е мотото на предстоящия „Антистатик“

Вили Прагер е сред основателите на „Антистатик“. Историята на международния фестивал започва през 2008 г. в София като единствения по рода си форум и като част от усилията на балканската мрежа за съвременен танц „Номадска танцова академия“ за..

публикувано на 17.05.21 в 16:25

Българският роман „Физика на тъгата“ вече ще се изучава във Варшавския университет

„Невероятно е да открия „Физика на тъгата“ поставена редом до точно тези невероятни 15 книги, включени в курса по „Съвременна световна литература“ на Варшавския Университет. Всяка от тях се оказа, че е сред любимите ми“. Това написа в..

публикувано на 16.05.21 в 08:10