Слабото потребителско търсене в основните търговски партньори на България като Германия например, ще забави високия ръст на износа, а оттам притокът на свежа валута и чуждите инвестиции ще отслабнат. Защото ако индустриалното производство в Европа се свие, това ще удари поръчките на българските компании, които изнасят суровини и материали за развитите икономики. Анализатори прогнозират, че точно тук се крие рискът, българската икономика да се върне обратно към рецесия. Защото възстановяването е крехко, а България силно зависи от международната конюнктура. По данни на НСИ износът на страната ни за ЕС се е увеличил с повече от 43 процента за първото полугодие на годината в сравнение с 2010 г. Коментар за Радио България по темата на макроикономиста Лъчезар Богданов от „Industry Watch”.

Как икономическите „трусове” в Европа ще се отразят на отворената българска икономика, при условие, че 60 процента от износа заминава за западноевропейските страни?

„Свиването на търсенето в основни търговски партньори влияе върху износителите, но това което трябва да имаме предвид е, че шоковете не влияят еднакво върху всички. И в момента има страни в Европа, които растат с 4, 5 и повече процента на годишна основа – Естония, Финландия, Швеция, Австрия – анализира конюнктурата на пазара Лъчезар Богданов. – Безспорно това е проблем за българския бизнес, но ако той е по-конкурентоспособен и успее да измести своите конкуренти, ще запазим нивото на износа. Това няма да стане автоматично, а след две или пет години, защото означава постоянно преструктуриране на компаниите в търсене на предимства пред конкуренцията – т.е. при свиващ се пазар да успееш да продаваш същото или повече, измествайки конкурентите си. Успехът ще зависи както от качеството на мениджмънта, така и от действията на правителството чрез облекчен данъчен и регулаторен режим.”

© Снимка: ЕПА / БГНЕС

„Важно да има бизнес среда, която да насърчава свободата, предприемачеството и конкуренцията. За съжаление, европейските лидери след цели три години сега стигат до извода, че трябва да се правят реформи.”

Какво тревожи основно Европа?

„Две неща са проблематични в ЕС и в ключовите икономики в еврозоната – уточнява събеседникът ни. – Първо – кризата през 2008 г., която беше причинена от твърде много поемане на дълг и съответно твърде много рискове във финансовия сектор, не беше преодоляна, а беше отложена. Банковият сектор на Европа е много задлъжнял и изпитва страх от ново кредитиране. На второ място – в много от икономиките в Европа регулациите са твърде високи, данъците също, изобщо пречките пред стартиране на бизнес са твърде големи и това спира частния сектор. Разбира се, когато има изливане на пари от държавния бюджет е възможно известно време да има привиден растеж, привидно потребление, но в крайна сметка за създаване на нови работни места, за експанзия на частния сектор е важно да има бизнес среда, която да насърчава свободата, предприемачеството и конкуренцията. За съжаление, европейските лидери след цели три години сега стигат до извода, че трябва да се правят реформи.”

На фона на проблемите в ЕС, премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков с гордост заявиха, че някои държави трябва да вземат пример от стабилната финансова политика на България.

„Най-важният пример е от историята на България за последните 14 – 15 г.– категоричен е макроикономистът. – Ние имахме дълг, сравним с този на Гърция и много по-голям от дълговете на Италия, Испания и Белгия например. И въпреки това, в момента сме втората страна с най-нисък дълг в Европа след Естония. Така че, възможно е такъв висок дълг да се намали чрез структурни реформи, приватизация, бюджетни излишъци в добрите години, когато икономиката и данъчните постъпления растат. Примерът, който ние можем да дадем дори исторически е, че положението не е безизходно и че дълговият проблем може да се разреши. Можем да дадем пример също така и за трупане на бюджетни излишъци в добри години. Това, което видяхме в Европа през последните две десетилетия е, че дефицитите бяха по-малки, но почти нямаше страни с излишъци. Всички смятаха, че няма проблем да имат умерени дефицити в добрите години. А когато дойде кризата се оказа, че тези умерени дефицити изведнъж стават огромни. Това може да се даде като пример за вече свършеното у нас. А по отношение на намерения и политики, това което в България се предлага като конституционна промяна за ограничаване на дефицита до 3 процента, вече се обсъжда сериозно в Италия и Испания. Същата тема Меркел и Саркози обсъдиха на двустранна среща. Така че, това за което говорим у нас почти 2 години и правителството действа сериозно от няколко месеца, изглежда се възприеме като добра практика.”