Британското кралско семейство, приемната на Даунинг стрийт 10 в Лондон, внучката на Чърчил, кралица Беатрикс от Холандия, легендарният Мик Джагър, Хари Потър, херцози, графове и богати фамилии стъпват по уникални български килими. 30 тъкачки от родопския град Костандово, на 10 км. от Велинград, с невероятното си майсторство налагат българското качество на европейския пазар. Едни от най-престижните сгради в Европа са постлани с български килими. Но това не е масово производство. Фините вълнени килими ръчна изработка, с втъкани картини, старинни орнаменти, фамилни гербове и невероятни цветове, приличат на гоблени.

„Този начин на работа се използва само за реставрация и консервация на античен текстил, а ние го внедрихме в производство – разказва в интервю за Радио България Нино Парпулов, директор и един от собствениците на тъкачната фабрика в Костандово. – Производството е ограничено, не промишлено, тъй като при нас идват на година 10 големи килима с максимум хиляда квадратни метра. Дойде ли при нас поръчка, със сигурност е продадена.”

Роклегендата Мик Джагър си поръчал преди няколко години 16 малки гладко тъкани котленски килима, решени в синьо-бялата гама. Два големи уникални килима красят дома на внучката на култовия английски премиер Уинстън Чърчил – Джейн. Дори моделът на поръчката носи нейното име. Списъкът на клиентите на тъкачницата е дълъг. В него фигурират имената на английския филмов режисьор Джон Елиът, замъкът „Перин” в Уелс, Албърт музей във Виена, замъкът „Алнуик” с килима в гостната от филма „Хари Потър”. Най-богатата английска фамилия Гудууд е чакала 2 години за уникално рисуван килим от 78 кв. м. Майсторките от Костандово са реставрирали античен килим, тъкан през далечната 1775 г., заминал за САЩ. Покоите на испанската кралица също са постлани с български уникати. Килимарките от малкото родопско градче правят и самостоятелна изложба в Лондон, в която показват изтъкани копия на картини от модерни художници. Всички модели са изкупени.

Най-големият и оригинален килим, дело на сръчните ръце на майсторките, е с площ 120 кв.м. и има осмоъгълна форма. Поръчан е от собственик на крепост в Холандия. Работен е три месеца по оригинална холандска технология отпреди 400 г. „Донесоха едно малко парченце, направихме мостра, одобриха я и започнахме работа. Само шевицата бе широка метър и шестдесет см. Държаха в нея да втъчем семейния герб.” А най-отговорната поръчка идва за прочутата библиотека в бившата лятна резиденция на кралица Виктория. Част от тази резиденция се отваря за посетители, но в приемната няма и помен от знаменития френски килим „Обюсон” от 1937 г. „Получихме поръчка да изтъчем копие на оригинала и то само по рисунка. Цели 8 месеца 26 жени на две смени тъкаха 105 кв.м. на три части. Имаше голям риск при зашиването частите да не си паснат, спомня си Нино Парпулов. Вложихме 48 цвята. Това, което направихме, е два пъти по-добро от оригинала, защото нашият килим е двулицев. При откриването никой не вярваше, че е правен в България. Три и половина милиона посетители са минали по него досега и няма рекламация.”

До принц Чарлс също се стига по български килими.

„Той си поръча за имението в Уелс два килима в два цвята – традиционното уелско одеяло в зелено и червено, много симпатичен модел. За Камила също изработихме два килима, но в слонова кост и кафяво, синьо и екрю – разказва с видима гордост собственикът на тъкачната фабрика. – Принц Чарлс оцени високо нашата работа и се ангажира да ни съдейства и помага да разширим бизнеса, за да не изчезне единствената фабрика за ръчно производство на килими в Европа.” Английският престолонаследник е изразил готовност да вложи средства в създаването на училище за тъкачки и изграждане на инфраструктурата до Костандово.

Наш килим поставя в приемната си и бившият британски министър-председател Тони Блеър.

„Индийският, който е бил постлан преди, е издържал една година. А кабинетът на Тони Блеър месечно се посещава от над 50 хиляди души. Този килим е подлаган на много сериозно изтриване. Направихме сметка, че ако увеличим количеството вълна, нашият килим ще издържи много повече. Още не са се обадили, че са го сменили. Явно нашето решение е било правилно”, усмихва се Нино Парпулов.

Как се справят килимарите с конкуренцията на държави, които всъщност са измислили тъкането като древна Персия, Пакистан, Афганистан?

„О, в това отношение нямаме конкуренция и затова оцеляваме. Ние изпълняваме това, което Афганистан, Пакистан, Китай не могат да направят – категорично твърди Нино Парпулов. – При тях плащането е сто процента предварително, а какво ще получи клиентът след това, е другата страна на въпроса. Тези, които са доволни от нашата работа, казват:

„Поръчахме в Индия, изпратиха ни мостра, одобрихме я, получихме килима, който няма нищо общо с мострата. За съжаление нищо не можем да направим, защото платихме сто процента за да започнат работа”. Те затова искат сто процента предплата, защото знаят какво ще им изпратят впоследствие.”

За качеството на българските уникати се носят легенди. Стига се до там, че преди 3-4 месеца министърът на екологията на Афганистан кани нашите килимари официално в Кабул, за да разкажат по каква технология работят, та не се налага килимите да се третират с химикали. Много просто, традиционните производства в тези страни работят с максимум 15 цвята, а ако е необходимо дизайнерско разнообразие, използват силни химикали за разреждане на боята, обяснява тънкостите на занаята Нино Парпулов. „Това нещо при нас го няма, тъй като цветовата гама на вълната е от порядъка на 6500 цвята и няма нещо, което да не можем да направим, когато се налага реставрация и консервация на античен текстил. Производството ни е екологично, без химикали. Защото те разграждат структурите на влакното и килимите стават неустойчиви на износване, както в случая с Тони Блеър”, гордее се с майсторството Нино Парпулов. И има защо. Българската фабрика за ръчно тъкани килими остава единствена в Европа, след като тези в Румъния, Унгария, Франция, Испания са закрити.

Снимки: hemusbg.com