605 години от смъртта на Свети Киприан Българин

Навършиха се 605 години от смъртта на Свети Киприан Българин – най-известния сред българските архиереи, служили в Руската православна църква. Той е от болярския род Цамблак, дал на православния свят прочути духовници и писатели като Св.Патриарх Евтимий и Григорий Цамблак. Киприан е роден през 1330 г., умира през септември 1406 г. Замонашва се на Атон, където в продължение на години трупа знания и опит. Константинополският патриарх Филотей му възлага отговорни дипломатически мисии. За пръв път Киприан отива в Русия като негов специален пратеник през 1372 година. Задачата му е да уреди спорове между руските князе, да ги помири, за да се запази целостта на православната църква.

Ето какво разказва в интервю за Радио България проф.д-р Петър Куцаров, дългогодишен дипломат и автор на книгата „Киприан Българин. Митрополит Московски и на цяла Русия”:

„Той не само обединява, но със своята литературна, творческа и църковно-административна дейност допринася за издигането на Москва като център на останалите княжества. По това време светската власт е разпокъсана, княжествата в Твер, Псков, Новгород, Киев са самостоятелни. И Киприан утвърждава авторитета на Москва, запазва духовната власт единна. С най-различни методи, характерни за това време, той успява да подчини местните църковни ръководства. По този образец се изгражда и административната власт. Особен е приносът му към Москва през 1395 година. Тогава хан Тамерлан решава да превземе града. Руският княз излиза с войската си да отблъсне нашествениците. За да окуражи населението, Киприан заповядва да донесат прочутата икона на Божията майка от град Владимир в Москва. За нея има легенда, че е рисувана още по времето, когато Света Дева Мария е била жива. Тя е една от иконите-закрилници на Русия. Донасят я на 26 август. Излиза цялото население да я посрещне. И там, където я посрещат, по заповед на Киприан по-късно е построен Сретенският манастир. Когато иконата идва, Тамерлан побягва. Преданието разказва, че Светата Дева летяла над него и го изгонила от руските земи.”

В чест на спасението на Москва и досега, всяка година по завещание на Киприан, се организира литийно шествие от Кремъл до Сретенския манастир. Начело на шествието винаги се носи Владимирската икона. Тя помага на Русия и в годините на Втората световна война. Когато Хитлеровите войски наближават Подмосковието, по заповед на Сталин иконата лети със самолет над Москва и вдъхва увереност на московчани.

Киприан е ръкоположен за Киевско-Литовски митрополит през 1375 година, а през 1390 – за Всерусийски митрополит. Той е не само изключителен църковен администратор, който успява да обедини в духовно отношение руските земи и да стимулира изграждането на манастири, но и талантлив литератор. Както посочва проф. Куцаров, в приписка към известната Никонова летопис един монах е отбелязал, че Киприан със своята ръка книги е писал, а по времето му цялата църква Божия е блестяла, облечена от неговата мисъл. Киприан много е пътувал, много е видял, има широки познания и мъдрост, затова и приносът му към руската култура е паметен.

„Това той извършва чрез пренасянето на опита на Търновската книжовна школа на Патриарх Евтимий – казва Петър Куцаров. – В документи е отбелязано колко книги той е донесъл, как е започнал подготовка на преписвачите и преводачите. Самият той, знаейки много езици, е държал за точността на преводите на Божиите книги и собственоръчно е преписвал книги. Затова един от изследователите на руската култура и литература, първият директор на Руския държавен исторически музей в Москва Иван Савелиев казва, че митрополитското село Голенишчево е и първата литературна академия на Русия. Тези силни думи, наред с признанието на акад. Дмитрий Лихачов за заслугите на известния митрополит и на българската духовност и култура, подчертават значението на Киприан.”

Неслучайно митрополит Киприан е сред малкото чужденци, погребани в прочутия храм „Успение Богородично” в Кремъл.

Споделете

605 години от смъртта на Свети Киприан Българин

Още от категорията

Защо София е подходящата столица за Всеправославен събор

В Хераклея Синтика откриха подова мозайка и главата на римска статуя

85 археолози от цяла Европа се събират в България на конгрес за римските дунавски провинции

Българско Национално Радио