Наред с негативите на икономическата криза, Европа е изправена и пред сериозна демографска криза. Възрастното европейско население нараства, намалява делът на децата и младите хора, макар и в различна степен в отделните държави. Това поставя въпросителни пред целите за висок икономически растеж и висока степен на заетост, които си е поставила Европа в стратегията си за развитие до 2020 г. А именно: бързо намаляване на безработицата и осигуряване на 75 процента на заетост на трудоспособното население. Демографските предизвикателства, които определят процесите и на трудовия пазар, са основни теми за дебат през следващата 2012 година, която ЕК обяви за година на активното стареене и солидарността между поколенията. Това бе тема и на конференция в София, организирана от Икономическия и социален съвет на България.

Икономическата и финансова криза в Европа изтри постигнатия дотук напредък, посочва Зинаида Златанова, ръководител на представителството на Европейската комисия в София. В разгара на кризата почти 23 милиона души (10 процента от населението на ЕС) са безработни. Кризата доведе до закриване на 5,5 милиона работни места.

„Същевременно ниската раждаемост ще доведе до намаляване на работната сила в ЕС още от 2012 година нататък с около 12 процента до около 2030 г. Паралелно с това делът на населението на възраст над 65 години ще нарасне от почти 13 процента в момента до близо 18 процента през 2060 г. Това ще увеличи тежестта върху здравно-осигурителните и пенсионни системи в ЕС. А оттам и върху заетите в активна трудова възраст, които следва да издържат тези системи.”

„Социалната реалност, пред която е изправена България и повечето държави-членки на ЕС, предполага нова, по-активна и по-ангажирана роля на възрастното население за постигането на социално-икономически цели, към които се стремим. В духа на съвременните европейски тенденции сме длъжни да превърнем предизвикателствата в нови възможности, които да са в полза на цялото общество.” – коментира социалният министър Тотю Младенов.

Демографската картина в България е по-тежка от тази в останалите европейски държави. Тя се характеризира с ниска раждаемост, висока обща смъртност и ниска продължителност на живота. Към 2050 г. 30 процента от българското население ще са пенсионери, твърдят експерти. Трудовият пазар се задъхва от недостиг на кадри. Поради това европейската цел за активно стареене на възрастното население и по-дългото му участие в пазара на труда е особено актуална у нас. Подмладяването на работната сила изисква мерки за повишаване на раждаемостта, за подобряване на семейното подпомагане и на услугите за семействата с деца. Застаряването на населението ще окаже натиск за увеличаване на пенсионната възраст през следващите години у нас. Но това, според председателя на Комисията по социална политика в парламента Драгомир Стойнев, трябва да е съобразено със средната продължителност на живота у нас и със здравословното състояние на работната сила. Работодателите също трябва да поемат отговорността си за наемането на по-възрастни работници. България е една от малкото държави в Европа, която още през 2006 г. прие дългосрочна демографска стратегия. В нея се акцентира не само на увеличаването на раждаемостта, но и върху по-високото качество на човешкия капитал, на здравословното състояние на хората, на образованието, способностите и уменията им.

Според Емилия Войнова от Министерството на труда и социалната политика България подкрепя целите, които Европа си поставя за демографското си бъдеще. А именно: активно участие на възрастното население на пазара на труда, вече се говори за европейска „сребърна икономика”. И още:

„Насърчаване на заетостта в Европа, като се осигуряват повече работни места, по-дълъг трудов стаж с по-добро качество, включително приемане на специални мерки за подобряване на мобилността и участие в пазара на труда на младите, жените и възрастните. А също удължаване на трудовия живот в добро здраве, учене през целия живот, системи за гъвкавост и сигурност на работните места”, подчертава Емилия Войнова.

Според нея това означава още приемане и интеграция на мигранти на европейския трудов пазар, макар че за България този проблем не е толкова актуален. Но е много важно да се търсят начини за спиране изтичането на висококвалифицирани българи от страната, което оголва цели сектори от икономиката. Един от начините този поток да бъде спрян, е промяна в политиката на доходите.