Близо 1500 години след последните древни Олимпийски игри, френският аристократ Пиер дьо Кубертен започва да работи за тяхното възраждане. Създателите на съвременните Олимпийски игри в края на 19 век съвсем естествено решават да възложат домакинството на Гърция и така на 6 април 1896 г. гръцкият крал Георг I открива първите модерни игри в Атина в присъствието на 80 000 зрители. Невероятната идея на Пиер дьо Кубертен е подкрепена от 14 държави, включително и България.

Страните участнички изпращат в Атина 245 спортисти, а първият олимпийски спорт, в който България се състезава, е гимнастиката. Най-много медали на тези игри печелят спортистите на Гърция – общо 47, а олимпийски герой става пощенският служител Спиридон Луис – победител в маратона.

Най-голяма заслуга за участието на България на първите съвременни Олимпийски игри има учителят Тодор Йончев, председател на софийското гимнастическо дружество „Юнак”. През 1896 година четирима представители на дружеството заминават за Атина, водени от Йончев, но в състезанията взима участие само Шарл Шампо – учител по гимнастика в I Софийска мъжка гимназия и главатар (председател) на „Юнак”. Шампо е един от 12-те швейцарски учители по гимнастика, дошли на работа в България в края на XIX век. Въпреки че представянето на Шарл Шампо не е отличено с медал, България и до днес се гордее със своя първи олимпийски състезател. Според историческите данни първите български олимпийци пристигат в Атина на третия ден от игрите. Четвъртият е посветен на гимнастиката и Шарл Шампо взима участие в 3 дисциплини – прескок на кон надлъж, кон с гривни, и успоредка. В прескока представителят на България завършва на пето място. "Главатарят Шампо се яви на стадиона и удиви зрителите с няколко отбрани телесни упражнения в надпревара със 17 състезатели от 5 държави”, пише Тодор Йончев след състезанието.

Изминават 64 години след участието на България на първата съвременна олимпиада преди гимнастикът Велик Капсъзов да спечели първия олимпийски медал за страната в този спорт. Това става на игрите в Рим през 1960, където Капсъзов завоюва сребърния медал на халки. През 1980 на Олимпийските игри в Москва Стоян Делчев печели златен медал на висилка и сребърен в многобоя. Делчев е и първият български гимнастик, достигнал до световна титла. Той е също и автор на прелитане над висилката, което носи неговото име. В Сеул през 1988 българският гимнастик Любомир Герасков става олимпийски шампион в дисциплината кон с гривни. На олимпиадата през 1996 в Атланта Красимир Дунев печели сребърен медал на висилка. През 2000 година в Сидни феноменалният Йордан Йовчев грабва два бронзови медала в дисциплините земна гимнастика и халки, а 4 години по-късно в Атина Йовчев взема бронз в земната гимнастика и сребро на халки. Йордан Йовчев е най-успелият български гимнастик. Два пъти той става и двоен световен шампион на земя и халки. Йовчев има 5 участия на Олимпийски игри, което е рекорд в гимнастиката. За съжаление българинът отпадна на световното първенство в Токио тази година и не спечели квота за участие на игрите в Лондон. Останалите български гимнастици Еди Пенев и Велислав Вълчев, също ще пропуснат олимпиадата през 2012.