Произведеният в България джип „Great Wall” стана новият хит на автомобилния пазар у нас. Още при откриването на дилърската мрежа на българската компания, производител на новия автомобил, 150 мераклии са се записали на опашка, за да станат собственици на атрактивната кола. Поръчките на желаещите нарастват и по улиците вече могат да се видят първите нови автомобили. Стартът беше даден тази седмица с пускането от конвейера на първата лека кола от пробното производство на фабриката в с. Баховица близо до Ловеч. Автомобилът е от китайския модел „Great Wall Voleex C10”, а екипът на предприятието се състои изключително от млади специалисти и инженери, обучавани специално за производствените процеси на автомобилостроенето.
Автомобилното производство в България „възкръсна” тези дни след 15 г. прекъсване. В България са сглобявани марки „Renault”, „Fiat”, „Москвич” и др. Всъщност, първите опити за българско автомобилостроене датират още от далечната 1924 г. Тогава майсторът колар Рачо Джамбов създава собствена работилница в Ботевград. Три години по-късно монтира каросерия върху шаси на „Фиат” и започва производството на малки серии от пътнически надстройки с по 8 и 12 места. То нараства и през 1930 г. е изработен и първият закрит автобус върху товарно шаси на „Mercedes-Benz”. Рачо Джамбов получава покана за съвместна работа и от „Chrysler”, /както и от останалите фирмени подразделения „Dodge”, „Plymouth” и „Fargo”/. През годините на социализма фабриката започва производство на вече спрените автобуси „Чавдар”.
Автомобилостроенето в гр. Ловеч, откъдето тази седмица тръгнаха новите китайски модели коли, вече има традиции. Още през 1967 г. там стартира сглобяването на първите 18 броя италиански автомобила „Fiat 850”. Неофициално те са наречени „Пирин”, въпреки че марката не става популярна. Последният автомобил по споразумението с италианския концерн напуска монтажната линия на завода в Ловеч през 1971 г. Производството обаче продължава – този път на съветските леки автомобили „Москвич”. Съгласно икономическа спогодба между България и СССР, у нас се произвеждат няколко модела от съветската марка, като производството им прогресивно нараства. Така за 23 г. от поточната линия на автомобилното предприятие в Ловеч са слезли повече от 300 хиляди москвича. Инженерите от завода се амбицират и започват производство на собствен прототип с марката „Балкан”, базиран на „Москвич” и „Volkswagen”.
Други големи градове в България също не изостават от модната тогава тенденция. През 60-те години на миналия век от Пловдив към потребителите тръгват коли „Renault”. Първите 4000 автомобила с марка „Булгаррено” са били със средна цена 1500 долара. До пазарите стига и другият модел – „Булгаралпин”. Сериозна част от това производство се продава и в чужбина – в тогавашна Югославия, Австрия, в доста страни от Близкия Изток. Известните съветски камиони ГАЗ също се произвеждат серийно в България още от 1966 г. Последният опит за производство на автомобили у нас датира от 1996 г. Тогава британската компания „Rover” започва да сглобява модела „Maestro” в гр. Варна. От конвейера слизат около 3000 броя, след което англичаните се отказват. Причината е, че този модел е морално остарял и се проваля на пазара.
Така, след около 15-годишно прекъсване, производството на коли у нас се възстановява, този път с китайски инвестиции. В новите монтажни линии се прилагат най-успешните и иновативни системи за производство на автомобили по света, което ще гарантира високото им качество. Масовата продажба за страната и чужбина ще започне от началото на 2012 г. Тогава се очаква и официалното откриване на завода. Ще има за всеки вкус и джоб. От малолитражната „Voleex” до високопроходимия „Hover” и пикап с единична и двойна кабина „Steed”. Очаква се инвестицията в завода да надхвърли 300 млн. евро. Ще бъдат разкрити близо 2000 работни места, като 400 души ще бъдат чуждестранни експерти от Германия, Италия, Япония, Южна Корея и Китай. Капацитетът на завода позволява годишно производство от 50 хиляди автомобила, предназначени за нашия и европейския пазар. Те ще отговарят на всички стандарти на ЕС.
България и Република Корея ще подпишат споразумение за сътрудничество за насърчаване на контактите в енергийната сфера. За това се договориха министърът на енергетиката Владимир Малинов и посланикът на Република Корея у нас Бе Дженгин. От..
47% от българите не са съгласни с твърдението, че влизането на България в еврозоната ще доведе до тласък на българската икономика и ще повиши жизненият им стандарт. Това показва национално проучване на агенция "Маркет линкс". То е проведено сред..
Около половин милион са българите, които живеят и работят в Германия, като 30 000 от тях са двойни граждани. Това съобщи пред БНР- Кърджали посланикът на федералната република Ирене Мария Планк. По думите ѝ, в момента се наблюдава обратна тенденция -..
Нужни са регионални политики за справяне с дисбалансите в нивата на заетост и икономическа активност в различните области на България, отчитащи спецификите..
Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) разпореди на банките в страната да прилагат минимален набор от 6 показателя за наблюдение на..
Съществено поскъпване на цената на тока за битовите потребители няма да има, заяви служебният енергиен министър Владимир Малинов. "Мисля, че увеличението..