Извисяващи се в сърцето на Родопите, стените на Бачковския манастир „Успение Богородично” пазят десетвековна история, съхранила паметта на три култури – византийска, грузинска и българска. Историята му започва през 1083 г., когато е съставен устав /Типик/ от Григорий Бакуриани, велик военачалник на западните византийски войски. Благодарение на този Типик, който е и първият устав, запазен по българските земи, научаваме за историята на това свято място. Автор на книга за Бачковската обител е изтъкнатият изкуствовед ст. н. с. д-р Костадинка Паскалева.
„С всички сили трябва да се стараем да живеем в този свят мъдро – цитира фраза от устава на манастира д-р Паскалева, с която започва книгата си. – По време на едномесечния ми престой в обителта осъзнах, че тази фраза е въплътена в начина на живот на монасите – смирени, вглъбени в себе си, работливи, старателни, духовни. Първоначално манастирът е бил само грузински, какъвто е бил и неговият основател Григорий Бакуриани. В обителта са били устроени три метоха, болница за бедни и училище за подрастващите. Тази благотворителна дейност е била много характерна за средновековните манастири.”
Сред зданията в манастирския комплекс са няколко църкви. От най-старо време е Бакуриановата костница, която е от малкото запазени у нас църкви-гробници /горната част е църква, а долната – гробница/. Нейните стенописи, свързани със смъртта и Възкресението, я поставят сред шедьоврите на църковната живопис на Балканите. Изобразен е и българският цар Иван-Александър, който става ктитор и покровител на манастира през ХIV век. Тогава областта, в която се намира манастирът, е отстъпена на българския владетел от Византия.
„Втората по значение сграда в манастира е трапезарията, където се извършва особен ритуал, напомнящ Тайната вечеря. По време на храненето се четат от житията на светците и така монасите заедно с храната усвояват и големите морални примери, дадени им от техните предци – разказва д-р Паскалева. – В самата трапезария преобладава темата за Света Богородица. Тя е покровителка на мъжките манастирски братства. Изобразено е и Дървото Йесеево – това е генеалогичното дърво на Христос, където е и мястото на Богородица като негова майка.”
В неговата основа са изографисани и образите на Аристотел, Платон, Плутарх, Диоген, Аристофан, показващи връзката на християнството с античните мислители.
„Това е важен елемент от декорацията, който разкрива един нов момент в историята на християнството. Един нов неохуманизъм, който проличава и в творбите на един от големите философи Йоан Итал. Негов ученик е грузинският философ Йоан Петрици /около 1050-1130 г./ Благодарение на книжовната и преводаческа дейност, развиваща се в манастира, той се превръща в школа на мислители и философи, които осъществяват важната връзка между Грузия и Византия.”
Съборната църква е друг важен паметник в рамките на Бачковската обител. Иконостасът й се отличава с красива и богата позлатена украса и със старинни икони от XVII век. В притвора са изографисани образите на Георги и Гавриил – двама от ктиторите на манастира. Друг важен религиозен паметник в комплекса е църквата „Св. Николай”. Тя е първият храм, изписан от прочутия български възрожденец Захари Зограф. Тук намираме и първия му автопортрет (1840 г.). Изобразен е и Страшният съд, където художникът изографисва като грешници пловдивските кокони и чорбаджии. Негово дело са и стенописите в прохода под църквата „Св. Архангели”.
Светиня, заради която много миряни посещават Бачковския манастир, е Иконата на Богородица с Младенеца в Съборния храм. Върху обкова й има голям грузински надпис от 1311 г. Тази икона е била намерена в местността Клувията, за което се разказват легенди, подхранвали през вековете вярата на хората в чудотворната й сила. Всяка година на втория ден от Великден се провежда литийно шествие до мястото, където тя е била намерена и се отслужва молебен. Вярващите, посетили Бачковския манастир, намират в Светата обител утеха и лек, надежда за по-добър живот.
Снимки: pravoslavieto.com и wikipedia.org
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..