Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бачковският манастир пази вековни шедьоври на християнската живопис

Снимка: Архив

Извисяващи се в сърцето на Родопите, стените на Бачковския манастир „Успение Богородично” пазят десетвековна история, съхранила паметта на три култури – византийска, грузинска и българска. Историята му започва през 1083 г., когато е съставен устав /Типик/ от Григорий Бакуриани, велик военачалник на западните византийски войски. Благодарение на този Типик, който е и първият устав, запазен по българските земи, научаваме за историята на това свято място. Автор на книга за Бачковската обител е изтъкнатият изкуствовед ст. н. с. д-р Костадинка Паскалева.

„С всички сили трябва да се стараем да живеем в този свят мъдро – цитира фраза от устава на манастира д-р Паскалева, с която започва книгата си. – По време на едномесечния ми престой в обителта осъзнах, че тази фраза е въплътена в начина на живот на монасите – смирени, вглъбени в себе си, работливи, старателни, духовни. Първоначално манастирът е бил само грузински, какъвто е бил и неговият основател Григорий Бакуриани. В обителта са били устроени три метоха, болница за бедни и училище за подрастващите. Тази благотворителна дейност е била много характерна за средновековните манастири.”

Сред зданията в манастирския комплекс са няколко църкви. От най-старо време е Бакуриановата костница, която е от малкото запазени у нас църкви-гробници /горната част е църква, а долната – гробница/. Нейните стенописи, свързани със смъртта и Възкресението, я поставят сред шедьоврите на църковната живопис на Балканите. Изобразен е и българският цар Иван-Александър, който става ктитор и покровител на манастира през ХIV век. Тогава областта, в която се намира манастирът, е отстъпена на българския владетел от Византия.

„Втората по значение сграда в манастира е трапезарията, където се извършва особен ритуал, напомнящ Тайната вечеря. По време на храненето се четат от житията на светците и така монасите заедно с храната усвояват и големите морални примери, дадени им от техните предци – разказва д-р Паскалева. – В самата трапезария преобладава темата за Света Богородица. Тя е покровителка на мъжките манастирски братства. Изобразено е и Дървото Йесеево – това е генеалогичното дърво на Христос, където е и мястото на Богородица като негова майка.”

В неговата основа са изографисани и образите на Аристотел, Платон, Плутарх, Диоген, Аристофан, показващи връзката на християнството с античните мислители.

„Това е важен елемент от декорацията, който разкрива един нов момент в историята на християнството. Един нов неохуманизъм, който проличава и в творбите на един от големите философи Йоан Итал. Негов ученик е грузинският философ Йоан Петрици /около 1050-1130 г./ Благодарение на книжовната и преводаческа дейност, развиваща се в манастира, той се превръща в школа на мислители и философи, които осъществяват важната връзка между Грузия и Византия.”

Църквата „Св. Никола”

Съборната църква е друг важен паметник в рамките на Бачковската обител. Иконостасът й се отличава с красива и богата позлатена украса и със старинни икони от XVII век. В притвора са изографисани образите на Георги и Гавриил – двама от ктиторите на манастира. Друг важен религиозен паметник в комплекса е църквата „Св. Николай”. Тя е първият храм, изписан от прочутия български възрожденец Захари Зограф. Тук намираме и първия му автопортрет (1840 г.). Изобразен е и Страшният съд, където художникът изографисва като грешници пловдивските кокони и чорбаджии. Негово дело са и стенописите в прохода под църквата „Св. Архангели”.

Църквата „Св. Архангели”

Светиня, заради която много миряни посещават Бачковския манастир, е Иконата на Богородица с Младенеца в Съборния храм. Върху обкова й има голям грузински надпис от 1311 г. Тази икона е била намерена в местността Клувията, за което се разказват легенди, подхранвали през вековете вярата на хората в чудотворната й сила. Всяка година на втория ден от Великден се провежда литийно шествие до мястото, където тя е била намерена и се отслужва молебен. Вярващите, посетили Бачковския манастир, намират в Светата обител утеха и лек, надежда за по-добър живот.

Снимки: pravoslavieto.com и wikipedia.org

По публикацията работи: Мария Пеева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25

Цял квартал от XIII – XIV век, подобен на Града на хобитите, откриха археолози в Перперикон

Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..

публикувано на 08.10.24 в 19:34