Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пламен Петракиев за майсторството в изработването на народни музикални инструменти

Майсторът на народни музикални инструменти Пламен Петракиев e и музикант.
Снимка: bgfolk.net

Помислете си за музикални инструменти като пиано, цигулка китара – не е трудно да ги опишете как изглеждат, нали? Хайде сега се опитайте да си представите двоянка, цафара, тамбура. Ако не сте професионален музикант, сигурно ще се затрудните. Това са само няколко от инструментите, чрез които през вековете се е запазила богатата музикална традиция на българския фолклор. Днес например могат да се чуят звуците на кавал, вплетени в съвременна интерпретация на джаз. За добрите музиканти не е трудно да търсят хармонията между традиция и модерност. За всеки изпълнител обаче е важно да намери най-добре изработения инструмент, да открие своя „Страдивариус”. Това се отнася както за цигулари и пианисти, така и за тези, които са се отдали на фолклорната музика. Един от майсторите, които изработват автентични народни инструменти в България, е Пламен Петракиев. Той е роден в Плевен, но днес е един от малкото майстори в занаята си в Пловдив. Като малък започва да свири в един от детските музикални ансамбли на родния си град. Избира си ударен инструмент – тъпан. И така – до момента, в който в родопското село Широка лъка се открива музикално училище за народни песни и инструменти. Пламен е един от първите му випускници. От него са излезли някои от най-добрите изпълнители на автентична българска народна музика. Майсторът на музикални инструменти се връща към годините на своето детство:

„Записах се в училището в Широка лъка. Там, освен на тъпан, започнах да свиря и на друг народен инструмент – тамбура, разказва Пламен Петракиев. След като завърших средното си образование, приеха ме за студент в Музикалната академия в Пловдив, където специалността ми беше отново тамбура. По-късно започнах да преподавам в училището в Широка лъка, след това се върнах в Пловдив и тук се установих за постоянно. Още във времето, когато бях малък, моят баща изработваше тамбури. Аз го наблюдавах как работи и ми беше много приятно. Много съм научил от неговото майсторство. Първите инструменти, които започнах да правя сам, бяха тамбури. Правех ги единствено за себе си – признава Пламен. По-късно започнах да се занимавам професионално с изработката им и се отдадох изцяло на този занаят. Освен тамбура, правех и един гръцки инструмент – бузуки. После се заредиха и следващите – дудук, двоянка, кавал. Никой не ме е обучавал. Аз сам се научих. Това е просто от мерак. Понякога се срещам и с други майстори да видя те как работят. Обичам да направя инструмента, да го чуя как звучи. Ето това е най-голямото удоволствие за мен.”

Според Пламен Петракиев, за да стане добър майстор на народни музикални инструменти, човек трябва да умее да работи с дървото, но и да е музикант. Той се връща още по-назад в историята на своето семейство. Оказва се, че корените на любовта към народната музика са много дълбоки:

„Преди много години моят дядо е свирел на цафара. Той е бил един от най-добрите музиканти-цафарджии в родното си село. Ходел е да свири по седенки, сватби. Цафарата е овчарски кавал, само че е по-къс – нещо като малко кавалче, обяснява Пламен. Аз до днес съм получавал всякакъв вид поръчки за изработка на музикални инструменти. Понякога е имало и по-странни. Друг път са традиционни - като тамбура, тъпан, кавал, дудук, двоянка. Всеки професионален музикант обаче си има свои изисквания. Естествено, най-важното е, че всеки иска инструментът да е качествен, да е с най-добър звук. Много българи, които живеят в чужбина, също си поръчват инструменти от мен. Обаждат ми се от Франция, от Испания. Имал съм и предложения да отида в чужбина, но нямам много време и затова работя само в България.”

Пламен Петракиев членува в Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив. Канят го и на различни занаятчийски изложения в цялата страна. Навсякъде е приет много добре. Преди няколко години той решава да направи всички народни музикални инструменти в умален вид. Така се родили миниатюрни кавали, гайди, гъдулки, тамбури с големина около 10-15 см. В началото идеята е била това да бъдат само сувенири. По-късно обаче майсторът ги прави така, че да могат и да свирят. В момента цялото му семейство участва в общ творчески процес, свързан с народните занаяти. Съпругата му се занимава с тъкачество. Тя шие и най-различни кожени изделия. От кожа се изработват калъфи и специални торби за музикални инструменти. От вълнен плат пък се шият разноцветни битови торби, които толкова много впечатляват чужденците. Дъщерята и синът на майстора правят някои от сувенирите. Това са в умален вид предмети от някогашния бит на българското село, които днес могат да се видят единствено в етнографските музеи. Според Пламен и днес има млади хора, които искат да правят народни музикални инструменти. За да се превърнат в добри майстори обаче, е необходимо много време, търпение и любов към занаята и към музиката. 

По публикацията работи: Лина Иванова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Температурите леко се понижават

През нощта , главно в Североизточна България, ще има временни увеличения на облачността и на отделни места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В останалите райони на страната ще е предимно ясно. Ще духа слаб вятър от север-североизток...

публикувано на 22.07.24 в 19:05

България днес - 22 юли 2024 г.

В „България днес“ на 22 юли слушайте репортаж от първия ден на годишната среща на Асоциацията на българските училища зад граница.  Украинският фотограф Олександър Барон говори за изкуството, бесарабските българи и войната, а д-р Филип Петрунов – за..

публикувано на 22.07.24 в 19:00

Пожарът във Воден е овладян, усилията се насочват към границата с Гърция

Пожарът на територията на селата Воден, Крайново и Странджа, община Болярово, е овладян и локализиран. На място екипи на МВР ще следят за недопускане на възпламеняване, съобщи министърът на вътрешните работи Калин Стоянов. Междувременно тече процесът и по..

публикувано на 22.07.24 в 16:34