Коледа 2011 идва с особен подарък за българите. В самия й край парламентът прие набързо промени в пенсионния модел на страната, които засягат всички българи. Одобрявани или не, те са факт и с тях може би трябва да се съобразяват всички, на които в бъдеще предстои да излязат в пенсия. Може би, защото българският президент наложи вето и промените трябва да бъдат прегласувани в Народното събрание. Българите, подобно на други европейци, ще работят по-дълго, а излизането в заслужен отдих вече няма да е така лесно за голяма част от тях.

Нищо в началото на 2011 г. не предвещаваше такива сериозни промени. Още повече, че в края на 2010 г. след няколкомесечни дебати между правителство, работодатели и синдикати вече бе приет цялостен модел на плавни промени в пенсионната система с дълготрайно действие, предвид сериозната демографска ситуация и застаряването на населението. Те трябваше да гарантират стабилността на осигурителната система и стопяването на огромния дефицит в бюджета на НОИ. В годините той бе допълван по необходимост от националния бюджет. Предвидено бе плавно повишаване на осигурителния стаж, с по 4 месеца на година. И едва от 2021 г.трябваше да нараства възрастта за пенсиониране.

Според управляващите обаче приетите в края на 2010 г. промени не гарантират сигурността на пенсионната система и елиминирането на дефицита в нея, още повече във време, когато светът се тресе от финансова криза и безработицата нараства. Дръзка стъпка бе предложението за рязък скок на пенсионната възраст от догодина за всички категории труд. Това предизвика недоволство, социалният диалог бе нарушен. Промените не са обсъждани предварително в Националния съвет за тристранно сътрудничество и синдикатите отказаха да участват в него. Според тях нищо не налага повишаването на пенсионната възраст от 2012 г. А 30 ноември бе ден на национален протест, ръководен от синдикатите. В крайна сметка парламентът прие от догодина възрастта за пенсиониране да нараства с по 4 месеца на година за трите категории труд. Според финансовия министър Симеон Дянков точно сега е моментът да се повиши пенсионната възраст. „Ако направим пенсионирането по-късно и дадем възможност на хората да работят по-дълго, тогава в системата ще има пари за трайно увеличение на всички пенсии”, казва той. Какво предвиждат последните промени в Кодекса за социално осигуряване, приет от парламента? От 2012 г. възрастта за пенсиониране се увеличава плавно с по 4 месеца на година за всички категории труд. И така до достигане на 63 г. за жените и 65 години за мъжете при третата, най-масова категория работещи. За рисковите професии /първа и втора категория/ промените са следните: изискването за възраст за пенсиониране при първа категория труд става 48 г. за жените и 53 г.за мъжете. За втора категория е съответно 53 г. за жените и 58 г.за мъжете. Ранно пенсиониращите се военни и служители на МВР ще имат право на пенсия при 27 години осигурителен стаж, вместо сегашните 25 г. Стабилизирането на пенсионната система минава и през ревизиране на отпускането на инвалидни пенсии, които се увеличиха многократно през последните години. Изплащането им се отделя от бюджета на НОИ.

Приетите промени са предпоставка за постепенно стопяване на двумилиардния дефицит в бюджета на НОИ, смята социалният министър Тотю Младенов. Според него това е и послание към хората, за да знаят, че пенсията им ще зависи от приноса им в осигурителната система.

„Да, непопулярни са тези мерки, но за бъдещето на България мисля, че те са правилни” , посочи министърът.

Ето и мнението на депутата Янаки Стоилов от парламентарната опозиция в лицето на „Коалиция за България”:

„По този начин ние лишаваме от перспектива българските граждани, тъй като при нарастваща безработица едновременно се иска хората да стоят по-дълго на пазара на труда. Това са достатъчно основания, които, мисля че трябваше да накарат целия български парламент да отхвърли извършените по този начин промени.”

Синдикатите също не приемат увеличението на пенсионната възраст от догодина. Пламен Димитров, президент на КНСБ, посочва, че още в края на 2010 г. е предложен пакет от мерки, гарантиращи сигурността на българския пенсионен модел. „Това са мерки, които на входа на системата дават допълнителни възможности за приходи, гарантират правата на хората и не налагат увеличение на пенсионната възраст. Това е нашият подход и той продължава да бъде такъв”, казва той.

И според Мика Зайкова от Конфедерацията на труда „Подкрепа” предлаганите промени са твърде спорни. Фискалният ефект от тях ще е не повече от 15 млн.лв. Според „Подкрепа”, ако максималният осигурителен доход се повиши от 2000 на 2700 лв., а максималната пенсия се задържи на сегашното ниво само за една година, приходите в бюджета на НОИ ще бъдат 150 млн. лв. От двата синдиката посочват и друга важна и трайна мярка, която бързо трябва да се случи и която е заложена в пакета мерки от края на 2010 г. Това е криминализирането на укриването на осигурителни вноски. „Работодателите трябва да бъдат накарани да плащат осигурителни вноски, адекватни на реално плащаните заплати”, казва Мика Зайкова и допълва, че само повишаването на възрастта за пенсиониране не е реформа.

„Реформите в пенсионната система трябва да се правят цялостно, в баланс с всички мерки, казва тя. – Защото тази система не е само възраст и осигурителен стаж. Пенсионната система е и размер на пенсиите. А ние бяхме се договорили коефициентът за размера на пенсиите да се увеличи от 2015 г. И тогава заедно с другите мерки, малко по-малко, да растат и пенсиите на хората. Чудовищно е нашите пенсионери да бъдат с толкова малки пенсии.”

Наложеното от президента Георги Първанов вето на промените в Кодекса за социално осигуряване задължава депутатите да гласуват отново за тях. Парламентарната опозиция атакува приетите промени в Конституционния съд. А синдикатите обмислят варианти за стачни действия в защита на правата на работещите.