Бъдни вечер

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, цяла година ще е такова. Сънищата в нощта срещу Коледа предсказват, а пожеланията се сбъдват. Още много народни вярвания съпътстват този толкова обичан празник. Оцелели през вековете, те придават неповторимата атмосфера на българското – цвят, аромат, дори звук, който всеки носи от детството си.

Бъдни вечер, Малка Коледа, Божич българите наричат 24 декември – деня преди Рождество Христово. Датата е установена от църквата през VI век. Дотогава по това време на годината отбелязвали различни езически празници – все свързани с подготовка за посрещане на новото начало. С активизирането на духовните сили на човека. По българските земи празнували раждането на Млада бога. Новото слънце, Божич. Времето около зимното слънцестоене в нашата традиция се схваща като много специален момент в целия годишен календар. От Бъдни вечер започват т.нар. "Мръсни дни", в които се извършва поредното обновяване на природните енергии. Народът ни вярвал, че в бъдната нощ небето се отваря – с други думи, отварят се границите между земния и небесния свят. Символиката, която съпровожда целия ден, е призвана да подготви съзнанието за прехода, да даде знание за важното, същественото, непреходното.

Едно от първите приготовления, които се извършват още в ранна утрин, е подготовката на бъдника – дървото, което ще гори цяла нощ в огнището и по което ще се извършват важни предсказания за следващата година. Бъдникът е къс дърво, отсечен същия ден. Непременно трябва да е от "родовито" дърво – т.е. да ражда плодове. Изборът му бил задължение на мъжете. Обикновено с това се захващал някой от синовете в семейството – млад момък, облечен празнично. Дървото се отсича по специален начин, а в единия му край се прави неголяма дупка, в която се слага тамян, масло, вино и се увива в ново ленено платно. При внасянето в дома момъкът пита: "Славите ли Млада бога?" А домашните отговарят: "Славим, славим Млада бога! Добре си ни дошъл!"

Колкото и архаично да звучи, този обичай съществува и до днес. Много българи превръщат запалването на бъдника в интересен момент от своя
празник. Възпроизвеждането на целия ритуал се среща рядко и обикновено се прави като своеобразна атракция. Затова пък мъжът, решил да сложи бъдник в камината, се старае да поддържа добре огъня, за да може дървото да изгори докрай. Според народната вяра това предвещава добра година.

Трапезата на Бъдни вечер е един от най-любимите моменти за съвременните българи. Някога я слагали на пода върху слама. И днес в някои домове поставят малко слама под масата. Това е последният ден от Коледните пости, затова храната е приготвена само от растителни продукти. В миналото постите се спазвали от всички. Изключение се правело само за възрастни, болни, деца и хора на път. Днес като че ли броят на българите, които строго спазват периода на въздържание, е значително по-малък от тези, които се хранят без ограничения и в този период. Независимо от това, съвременната трапеза на Бъдни вечер традиционно е постна. А ястията, както и някога, са нечетен брой – седем, девет и т. н. Дори големите ресторанти и хотели не пропускат да включат в менюто си сарми от кисело зеле с ориз, варен фасул, жито, тиквеник, ошав, дори питка с паричка.

Някога във всеки български дом трапезата трябвало да изобилства от даровете на земята. Наред с гозбите се слагали орехи, мед, сурово жито, плодове. Приготовлението на храната започвало още в зори. Основно място в обредната трапеза отреждали на хляба. Жените замесвали три вида. Боговица, богова пита светец – така наричали хляба, посветен на празника. Той имал значението на безкръвна жертва, която поднасяли на Млада бога, а по-късно на младенеца. Втория вид хлябове посвещавали на стопанските дейности – земеделие, животновъдство, различни други занимания и занаяти. Най-голямо старание полагали при изработването на коледарските краваи. Този хляб обикновено правели младите момичета като любовен дар. Защото в нощта срещу Коледа обикаляли коледарските чети. Всяка девойка подарявала такъв кравай на своя избраник. А коледарите наричали за здраве, плодородие, мир и сговор.

Богато украсеният хляб и днес заема специално място сред пъстрите блюда на Бъдни вечер. В него по традиция се слага паричка. На когото се падне тя – в него е късметът. Тържествената вечеря започва с прикадяване на трапезата иразчупване на хляба. Първото парче е за Богородица. Ако паричката се падне в този къс от питата, всички в дома ще имат успешна година. Младите днес често вземат рецептите от интернет, а след това гордо публикуват снимка на произведението си в някоя социална мрежа. По-опитните домакини са запазили рецептите на своите майки и баби.

Запазили са и усещането за истинско свещенодействие при приготвянето на храната. Трапезата се подрежда с изключително внимание. Нищо не бива да липсва на нея – за да е пълна с благоденствие идващата година. Когато започне вечерята – никой не бива да става от масата. За да не си отиде късметът. Който пръв кихне, ще бъде най-успешен в работата си. Ако орехът, който счупиш на Бъдни вечер, е пълен – чакат те добри неща. Ако сложиш залък от питката под възглавницата си, ще сънуваш какво ти предстои...

Споделете

Бъдни вечер

Още от категорията

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Празник на занаятите на Самоводската чаршия във Велико Търново

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Българско Национално Радио