Бъдни вечер

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, цяла година ще е такова. Сънищата в нощта срещу Коледа предсказват, а пожеланията се сбъдват. Още много народни вярвания съпътстват този толкова обичан празник. Оцелели през вековете, те придават неповторимата атмосфера на българското – цвят, аромат, дори звук, който всеки носи от детството си.

Бъдни вечер, Малка Коледа, Божич българите наричат 24 декември – деня преди Рождество Христово. Датата е установена от църквата през VI век. Дотогава по това време на годината отбелязвали различни езически празници – все свързани с подготовка за посрещане на новото начало. С активизирането на духовните сили на човека. По българските земи празнували раждането на Млада бога. Новото слънце, Божич. Времето около зимното слънцестоене в нашата традиция се схваща като много специален момент в целия годишен календар. От Бъдни вечер започват т.нар. "Мръсни дни", в които се извършва поредното обновяване на природните енергии. Народът ни вярвал, че в бъдната нощ небето се отваря – с други думи, отварят се границите между земния и небесния свят. Символиката, която съпровожда целия ден, е призвана да подготви съзнанието за прехода, да даде знание за важното, същественото, непреходното.

Едно от първите приготовления, които се извършват още в ранна утрин, е подготовката на бъдника – дървото, което ще гори цяла нощ в огнището и по което ще се извършват важни предсказания за следващата година. Бъдникът е къс дърво, отсечен същия ден. Непременно трябва да е от "родовито" дърво – т.е. да ражда плодове. Изборът му бил задължение на мъжете. Обикновено с това се захващал някой от синовете в семейството – млад момък, облечен празнично. Дървото се отсича по специален начин, а в единия му край се прави неголяма дупка, в която се слага тамян, масло, вино и се увива в ново ленено платно. При внасянето в дома момъкът пита: "Славите ли Млада бога?" А домашните отговарят: "Славим, славим Млада бога! Добре си ни дошъл!"

Колкото и архаично да звучи, този обичай съществува и до днес. Много българи превръщат запалването на бъдника в интересен момент от своя
празник. Възпроизвеждането на целия ритуал се среща рядко и обикновено се прави като своеобразна атракция. Затова пък мъжът, решил да сложи бъдник в камината, се старае да поддържа добре огъня, за да може дървото да изгори докрай. Според народната вяра това предвещава добра година.

Трапезата на Бъдни вечер е един от най-любимите моменти за съвременните българи. Някога я слагали на пода върху слама. И днес в някои домове поставят малко слама под масата. Това е последният ден от Коледните пости, затова храната е приготвена само от растителни продукти. В миналото постите се спазвали от всички. Изключение се правело само за възрастни, болни, деца и хора на път. Днес като че ли броят на българите, които строго спазват периода на въздържание, е значително по-малък от тези, които се хранят без ограничения и в този период. Независимо от това, съвременната трапеза на Бъдни вечер традиционно е постна. А ястията, както и някога, са нечетен брой – седем, девет и т. н. Дори големите ресторанти и хотели не пропускат да включат в менюто си сарми от кисело зеле с ориз, варен фасул, жито, тиквеник, ошав, дори питка с паричка.

Някога във всеки български дом трапезата трябвало да изобилства от даровете на земята. Наред с гозбите се слагали орехи, мед, сурово жито, плодове. Приготовлението на храната започвало още в зори. Основно място в обредната трапеза отреждали на хляба. Жените замесвали три вида. Боговица, богова пита светец – така наричали хляба, посветен на празника. Той имал значението на безкръвна жертва, която поднасяли на Млада бога, а по-късно на младенеца. Втория вид хлябове посвещавали на стопанските дейности – земеделие, животновъдство, различни други занимания и занаяти. Най-голямо старание полагали при изработването на коледарските краваи. Този хляб обикновено правели младите момичета като любовен дар. Защото в нощта срещу Коледа обикаляли коледарските чети. Всяка девойка подарявала такъв кравай на своя избраник. А коледарите наричали за здраве, плодородие, мир и сговор.

Богато украсеният хляб и днес заема специално място сред пъстрите блюда на Бъдни вечер. В него по традиция се слага паричка. На когото се падне тя – в него е късметът. Тържествената вечеря започва с прикадяване на трапезата иразчупване на хляба. Първото парче е за Богородица. Ако паричката се падне в този къс от питата, всички в дома ще имат успешна година. Младите днес често вземат рецептите от интернет, а след това гордо публикуват снимка на произведението си в някоя социална мрежа. По-опитните домакини са запазили рецептите на своите майки и баби.

Запазили са и усещането за истинско свещенодействие при приготвянето на храната. Трапезата се подрежда с изключително внимание. Нищо не бива да липсва на нея – за да е пълна с благоденствие идващата година. Когато започне вечерята – никой не бива да става от масата. За да не си отиде късметът. Който пръв кихне, ще бъде най-успешен в работата си. Ако орехът, който счупиш на Бъдни вечер, е пълен – чакат те добри неща. Ако сложиш залък от питката под възглавницата си, ще сънуваш какво ти предстои...

Споделете

Бъдни вечер

Още от категорията

Българската народна песен не може да се преведе, но е магнетична за света

Арифе – денят, в който мюсюлманите се подготвят за Курбан байрам

Историята на древния и вечен Пловдив оживява в международен фестивал

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Българско Национално Радио