Мегалитите – загадката на древността

Според някои това са светилища на езически богове, според други – древни астрономически обсерватории, трети са убедени, че става дума за гробищни съоръжения. Мегалитните обекти по българските земи не престават да привличат интереса на изследователите и на по-любознателните пътешественици. Може и да не ги забележите, докато се разхождате из гората или полето, но тези древни структури, неподвластни на времето, обвеяни от ветрове и легенди, са там от хиляди години. До момента в България са картотекирани стотици подобни конструкции. Но се предполага, че броят им е значително по-голям.

Менхири до Плиска

Никой не знае почти нищо за тях. Тези монолитни скални блокове, забити в земята, групирани или сглобявани в причудливи съоръжения, са били изграждани от нашите предци в продължение на близо четири хилядолетия. Подобни грамади, подредени от човешка ръка, има само в Европа и Азия. Най-старите са от ІV хилядолетие преди Хр. и се намират в Северозападна Европа. Нашите мегалити са „по-млади” – изграждани са между XII и V век пр. Хр. Затова пък са със сравнително по-сложни конструкции. Мегалитите по българските земи са два вида. Спомнете си симпатичния комикс герой Астерикс и неговия верен другар Обеликс, който мъкне навсякъде любимия си менхир, представляващ грубо издялкан каменен блок. В действителност менхирите са непоклатимо забити в земята хилядолетни камъни, понякога по-високи от човешки бой, друг път групирани един до друг. У нас се срещат и стотици долмени – съоръжения от каменни плочи, закрепени с помощта на някаква скална опора. Получава се нещо като къщичка, понякога с 2 или 3 помещения. Ние не знаем кой ги е създал! Говорим за траките, но тези обекти са по-стари от тях и не са споменати дори от гръцките летописци – твърди Любомир Цонев от БАН, който от години проучва тези загадъчни паметници. Българският изследовател ни препоръчва да се насочим към Североизточна България, където са разпръснати развалините на Плиска – първата българска столица, основана през VII век. В околностите има стотици великолепни менхири, подобни на тези във Франция или Белгия, които са много добре запазени.

Кромлех в Родопите (с. Долни Главанак)

Никой не може да ви каже за какво са направени, но загадката е пред очите ви – казва Любомир Цонев. – Някои са метър и нещо, други са над човешки бой и стърчат забити в полята. Менхирите могат да са забити и в окръжност. Тогава ги наричаме кромлех. Стоунхендж има елементи на кромлех. В България се оказа, че има две такива конструкции. Едната е открита в Източните Родопи край село Долни Главанак, близо до язовирите по поречието на Арда. Това по принцип е чудесно туристическо направление. Всичко е организирано много добре, има паркинг, информационно табло. В района има около 15 такива скални отломъка, забити в кръг с диаметър 8 метра. Другият кромлех е бил открит от покойния археолог д-р Георги Китов в района на Старосел, недалеч от Четиньова могила. На 30-ина километра от тракийския храм от края на V и IV век пр. Хр., се намира село Старо Железаре. В южния му край, на една много равна ливада през 2002 г. екипът на д-р Китов разкопава тракийска могила и попада на втория кромлех по нашите земи. Представлява около 20-ина камъка с различна височина, подредени в окръжност. Странното е, че никъде по света тези конструкции не са били заравяни по този начин. Но траките, като едно по-късно население, са обичали да покриват с могили всичко, правили са дори фалшиви могили. Покрили са го и него!

Долмен в Странджа (с. Граничар)

Мегалитните паметници изобилстват в планините Странджа и Сакар в Югоизточна България. Вековните им гори са осеяни с долмени. Интересното е, че някои от тези мегалитни структури са ориентирани към старинни върхове, увенчани от древно светилище. В миналото хората от Сакар са вярвали, че хилядолетните камъни са обитавани от духове, а нощем от тях излизал огън. Две са съвкупностите от долмени, които могат да бъдат посетени в тази част на България – казва Любомир Цонев и добавя:

Долмен в Сакар (с. Хлябово)

В Сакар планина край село Хлябово, близо до Тополовград, са най-големите и запазени долмени у нас. С мои колеги сме поставили карта в центъра на селото. Местните хора наричат тези обекти „хамбарчета”, или „змейови къщи”. Това са структури, които имитират къщичка, но създадени от огромни монолитни плочи. Понякога най-простите имат само една камера – 4 стени и капак, има и по-сложни с повече „помещения”. Ако става въпрос за най-големите, красиви и представителни, те са около десет на брой. Има и с по-малък размер – около 20-30, а най-малките – по-ниски от човешки ръст, са т.нар. долменни могилки. Навремето цялата планина е била гола и те са били лесно разпознаваеми. Но в наши дни, след залесяването на района, тези обекти са трудно различими сред гъстата растителност. В централната част на Странджа край селата Граничар, Кирово, Горно и Долно Ябълково има чудесни долмени. Както и в местността Маслен нос край Приморско, близо до скалното светилище Бегликташ.

Споделете

Мегалитите – загадката на древността

Още от категорията

Музеят на мозайките в Девня с Ден на отворените врати по повод своя годишнина

Фестивал на цацата дава старт на летния сезон в Кранево

Батак е много повече от красив град в Родопите с драматична история и живописна природа

Къщи за гости като етнографски музеи – да отдъхваш в автентична селска обстановка край Дунав

Българско Национално Радио