Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

“Бре, воденичарю” – легенди, вярвания и народни песни за воденицата

Снимка: архив
В съвременния, преситен от модерни технологии век, хората все по-често се завръщат към позабравени традиции от човешкия бит. Търсейки по-здравословен начин на живот, някои проучват старинните обичаи, отварят книги и летописи, за да прочетат как нашите прадеди приготвяли храната си. Едва ли някой ще се учуди на твърдението, че брашното, смляно по старинна технология, има съвсем различен вкус. Както повечето неща от материалната култура на българина, воденицата е не само необходимост. Връзката с осигуряването на насъщния е една от причините това полезно съоръжение да е обвито в мистика. Каква е българската традиция в това отношение, с какви легенди и поверия е обгърнат образът на воденицата?

Воденичари, мелничари, дерменджии – така нарича народът ни хората, чиято професия е да правят брашно от различни зърнени култури. Песните, които можем да чуем във всички краища на България, обикновено са весели и закачливи. Ето и един от най-разпространените сюжети - девойка или млада невеста моли мелничаря да й смели житото. Той отказва, защото няма вода. Следва закачливо и, в известен смисъл, дръзко обещание – “моите устни твои ще бъдат” и пр. Изведнъж воденичарят намира вода и работата е свършена. Народът ни асоциира непрестанното движение на воденичното колело с редица явления от живота. За бъбрив човек се казва: “Мелницата му не спира”. Не са малко и народните песни, в които въпросът:”Мели ли ти мелницата?”, отправен към по-възрастен мъж, също е двусмислен и съдържа еротичен намек.

© Снимка: архив


Хуморът и двусмислието в текстовете на народни песни, за които става дума, силно контрастира с поверията за водениците и мястото около тях.
Мястото, на което ще бъде построена воденицата, избирали специално. Преди всичко, то трябвало да е до естествен воден източник – обикновено река, пълноводна през по-голяма част от годината. Непосредствената близост до водата създавала огромни проблеми при градежа. Както и при построяването на мостове, често се случвало построеното през деня да рухне през нощта. За да са здрави темелите, в тях трябвало да се вгради сянката на жив човек. Много легенди са посветени на това страховито поверие. Обикновено човекът, чиято сянка е зазидана в основите, скоро се разболявал и умирал. Но душата му оставала да витае около мястото. Излизала в полунощ, започвала да пее, да плаче или да вика неразбираеми думи. Ето защо никой не смеел минава покрай воденица “по тъмни доби”. Вярвали, че ако сянката срещнела някого, се превръщала на куче, мечка или друго животно, и го нападала.

За мистичния образ на воденицата във фолклорните представи голямо значение има и фактът, че за задвижването на механизма се използва вода. Един от основните елементи на живота, потребна за всичко на този свят, водата е символ на чистота. Тя има силата да разваля магии, да връща към ново начало. Народът ни вярва, че водата под витлото е лековита. Според поверието, дяволи, самовили и самодиви обитават мястото около воденицата. Те излизат нощем и се къпят под витлото и така водата придобива магическа сила. Някога вярвали, че могат да лекуват всякакви болести и дори да развалят магии с такава вода. Най-силна и най-лековита е водата от т.нар. “лева воденица”. Става дума за воденица, чието витло хвърля струята наляво. Наричат я още “воденица-левак”. Ето една любовна магия, запазена в някои от най-старите фолклорни проучвания на българските традиции – жената или мъжът трябвало да гребнат девет пъти от водата на “лявата воденица” и да напръскат с нея своя избраник или избраница. Ако мома не можела да се задоми заради магия, също трябвало да извърши специален ритуал. Той е дълъг за описание. Основното в него е, че девойката пречиствала своята риза и себе си с водата на “воденицата-левак”. Повтаряла същото и у дома си. При това изричала: “С лява ръка си правена, с дясна ще те отвърна (ще те отклоня). Да дойде на мен доброто и венчавката!”

Още от категорията

С празника на св. Андрей Първозвани започва поредицата от зимни празници

Честван в последния ден на ноември, в народните традиции Андреевден се осмисля като част от коледно-новогодишния празничен цикъл. Много от ритуалите, свързани с тази дата, се изпълняват и до днес. А дори най-младите у нас са чували поверието,..

публикувано на 30.11.21 в 07:00

Средище на родолюбие и познание в „Долината на чановете“

Тази година Националното училище за фолклорни изкуства в родопското селце Широка лъка навлезе в половин вековния си юбилей. С уникалното си профилирано обучение по народно пеене, традиционни български инструменти и танци, то се утвърди в средище за..

публикувано на 02.11.21 в 14:13
Икона на Свети Димитър от Несебър, XVI- XVII в.

Свети Димитър – закрилник и чудотворец

В българската традиция Димитровден е сред най-тачените и обичани празници. Източното православие чества паметта на Свети Димитър Мироточиви на 26 октомври. На същата дата е и народният Димитровден, свързван с поврата в годишното време. Вярва се,..

публикувано на 26.10.21 в 05:10
Подкасти от БНР