Европейският принцип „един за всички – всички за един” се провали. 25 от общо 27 страни от ЕС заявиха по време на „срещата на върха” своята готовност да подпишат пакта за финансова стабилност през март тази година. Великобритания и Чехия категорично отказват да изпълняват всички клаузи на новия документ за финансова дисциплина. Така опасенията на анализаторите, че се създава Европа „на две скорости” се потвърдиха. Френският президент Никола Саркози побърза да опровергае прогнозите, като заяви, че това не означава, че има няколко скорости, а различни степени на европейска интеграция и всеки има свобода да избира.

Какво представлява пактът за финансова стабилност?

Основната цел на този документ е стабилизиране на финансовия пазар на 17-те страни от еврозоната. Определя се строг таван на дефицита и наказателни мерки при неизпълнението му. Така Европа се опитва да убеди инвеститорите, че повече няма да се допускат грешки, довели до дълговата криза в ЕС. Ще се създаде постоянен фонд от 500 млрд. евро за осигуряване на финансовата стабилност.

Какви са исканията на България?

България и другите страни, които все още не са приели еврото, не получиха искания от тях официален статут на наблюдатели в срещите на 17-те. По време на „срещата на върха” четири държави поискаха страните, които планират да приемат еврото, да получат право на участие в редовните срещи на страните от еврозоната. Вишеградската четворка предложи поправка на текстове в пакта, като постави условие, че само тогава ще подпише документа. България също настоява да участва в тези срещи. Може би най-големият компромис, който се търсеше през цялото време, бе за участие на страните извън еврозоната в срещите на 17-те, изрази позицията на българското правителство премиерът Бойко Борисов. Точно тук е основното разминаване, защото държавите, които са в еврозоната, държат да провеждат срещите, отнасящи се до техните бюджети и икономически политики, сами. Премиерът уточни, че все пак някакъв напредък в исканията има, защото лидерите са се договорили съвещанията на страните от еврозоната да се провеждат след Европейските съвети. Така, ако се обсъждат важни финансови и икономически проблеми, засягащи и другите страни от ЕС, България ще присъства на вземането на решенията. Успяхме да стигнем до този разумен компромис и ще участваме в тези срещи тогава, когато темите са свързани и с България, коментира премиерът Борисов. Документът съдържа и призив за ускоряване на координацията на данъчните политики. А това е „горещият картоф” за много от страните в ЕС. България категорично не е съгласна с тази клауза в договора и това многократно е повтаряно от страна на българското правителство. Според премиера Борисов, този текст не задължава България да увеличава данъците и страната ни не би подкрепила подобно решение. Целта на предложението е обмяна на опит и борба с данъчните измами, коментира Борисов искането на Брюксел, защото на територията на ЕС има различно данъчно облагане, което предразполага към данъчни престъпления. А страните от ЕС трябва да се консолидират в борбата с тях, уточни премиерът. Той бе категоричен, че ако се стигне до уеднаквяване на данъчните ставки, имаме веднага ход – на първи март не подписваме пакта, тъй като българският парламент няма да даде разрешение.