През февруари посетителите на Националната галерия за чуждестранно изкуство в София могат да се насладят на богатото българско литературно наследство посредством експозицията „Българската литература – срещи и диалози със света”. В изложбата са показани ценни ръкописи, книги, документи, произведения на пластичните изкуства, вещи и снимки, обвързани с огромната тема за духовните връзки между българската, европейската и световната култура.

Началото на срещите на света с българската литература започва с делото на Кирил и Методий, създали българската азбука през ІХ век. А учениците им пренасят тази писменост и култура из целия славянски свят.

Писма, снимки и записки, отразяващи изграждането на духовни мостове към световната култура.

За други акценти от изложбата разказва нейният организатор и директор на Националния литературен музей Катя Зографова:

Темата за богомилите е една от най-интересните в нашата изложба. Малко известен факт е, че инквизицията е възникнала именно за борба срещу приемниците на богомилите – френските катари и албигойци, когато през X век това учение се разпространява като ерес и достига до Западна Европа. Съпоставяйки литературните текстове, откриваме паралели между богомилските тайни книги и „Ад” на Данте Алигиери, което е един от примерите за българския принос към европейските култури.

Сред експонатите са и издания на световни класици, преведени на български език.

Изложбата цели да покаже, че българските писатели от началото на миналия век са били част, а не просто последователи на големите майстори на перото. Сред експонатите са и първите преведени книги и учебници на български език, както и писма, снимки и записки, отразяващи изграждането на духовни мостове към европейската култура. Пример за това е големият поет Гео Милев, който през 1914 г. се е подписвал под своите бележки от Лайпциг като Bulgarischer Weltbürger, т. е. "български гражданин на света".

Българската литература пътува по света – преводи на произведения на родни писатели.

Интересна е и темата за европейските класици с българско родословие, разказва Катя Зографова. – Съществува голям спор за произхода на великия френски поет от епохата на Ренесанса, наричан от съвременниците си „принц на поетите” – Пиер дьо Ронсар. В свое произведение той описва родината на предците си така: „Там, където Дунавът студен край Тракия минава, по-надолу от Унгария”.

В изложбата може да бъде видян документ от Френската национална библиотека, който говори за българския произход на семейството му. Със сигурност може да се твърди, че поетесата графиня Ана дьо Ноай, първата жена във Франция, удостоена със званието „Кавалер на Почетния легион”, е пряка потомка на Софроний Врачански, виден български духовник и основоположник на новобългарската печатна книга.

Снимки: Мария Пеева