На 14 февруари отбелязваме успението на Св. Кирил, създал заедно с брат си Св. Методий в IX век първата славянска азбука – глаголицата. По този повод в сградата на Българското национално радио е открита изложбата „Глаголица и прабългарски руни” на художника Павлин Петров. Тя е израз на почит към паметта на първоучителя и към приноса на двамата братя – покровители на Европа, за ограмотяването и разпространението на християнството сред славянските народи.
В обяснителен текст към една от творбите в изложбата четем: Наименованието на азбуката глаголица идва от думата „глаголати”, което означава говоря, т.е. – това са знаците, които говорят. Неслучайно първата буква в азбуката „АЗъ” е изградена на основата на християнския кръст. Това според изследователите означава, че тази азбука е християнско писмо, което идва от Бога, защото Бог е началото на всичко в света...
Като цяло самата глаголица е свързана с кръга, с триъгълника и с кръста. Всичко се върти около тези три символа – обяснява в интервю за Радио България художникът. – Мога да кажа, че има различни символи, които идват и от други епохи и цивилизации, но са взети от Свети Кирил и са вложени в глаголицата. Интересни символни знаци присъстват върху монограмите на прабългарските ханове Кубрат и Аспарух, а знакът на техния род Дуло е въплъщение на сила и мощ. Символи на тази сила и мощ са били брадвата и лъкът. Съчетани помежду си, те образуват и знака на рода Дуло.
Един от най-запомнящите се прабългарски рунически знаци пък е символ, който означава „закрила на живота”. Любопитно е, че изображението му се среща в старинни килими и черги у нас.
Всъщност, някои учени предполагат, че при създаването на глаголицата са използвани и прабългарски руни. Според Павлин Петров тези знаци са имали символно значение. Възможно е някои от тях да са били своеобразни емблеми на занаятчийски работилници – подобно на съвременните фирмени знаци.
Идеята на тази експозиция е да се повдигне духът на българина, да се припомнят древните му корени, а символите, показани в нея, да събудят любопитството му, да го накарат да се поразрови в историята ни – казва художникът.
Изложбата е създадена през 2008 година. Показвана е в Софийската духовна семинария и в Информационния център на ЕС в България, в просветното министерство и на други места.
Защо Павлин Петров е избрал Българското национално радио за сегашното й представяне?
Тази изложба е пътуваща – споделя той. – Поредното нейно представяне е тук, защото смятам, че Българското национално радио е трибуна на българщината открай време, такава ще бъде и занапред. И затова си мислех, че това е едно от местата, в която тази изложба ще стои достойно.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
Разкъсана облачност
Предимно облачно