На 14 февруари отбелязваме успението на Св. Кирил, създал заедно с брат си Св. Методий в IX век първата славянска азбука – глаголицата. По този повод в сградата на Българското национално радио е открита изложбата „Глаголица и прабългарски руни” на художника Павлин Петров. Тя е израз на почит към паметта на първоучителя и към приноса на двамата братя – покровители на Европа, за ограмотяването и разпространението на християнството сред славянските народи.
В обяснителен текст към една от творбите в изложбата четем: Наименованието на азбуката глаголица идва от думата „глаголати”, което означава говоря, т.е. – това са знаците, които говорят. Неслучайно първата буква в азбуката „АЗъ” е изградена на основата на християнския кръст. Това според изследователите означава, че тази азбука е християнско писмо, което идва от Бога, защото Бог е началото на всичко в света...
Като цяло самата глаголица е свързана с кръга, с триъгълника и с кръста. Всичко се върти около тези три символа – обяснява в интервю за Радио България художникът. – Мога да кажа, че има различни символи, които идват и от други епохи и цивилизации, но са взети от Свети Кирил и са вложени в глаголицата. Интересни символни знаци присъстват върху монограмите на прабългарските ханове Кубрат и Аспарух, а знакът на техния род Дуло е въплъщение на сила и мощ. Символи на тази сила и мощ са били брадвата и лъкът. Съчетани помежду си, те образуват и знака на рода Дуло.
Един от най-запомнящите се прабългарски рунически знаци пък е символ, който означава „закрила на живота”. Любопитно е, че изображението му се среща в старинни килими и черги у нас.
Всъщност, някои учени предполагат, че при създаването на глаголицата са използвани и прабългарски руни. Според Павлин Петров тези знаци са имали символно значение. Възможно е някои от тях да са били своеобразни емблеми на занаятчийски работилници – подобно на съвременните фирмени знаци.
Идеята на тази експозиция е да се повдигне духът на българина, да се припомнят древните му корени, а символите, показани в нея, да събудят любопитството му, да го накарат да се поразрови в историята ни – казва художникът.
Изложбата е създадена през 2008 година. Показвана е в Софийската духовна семинария и в Информационния център на ЕС в България, в просветното министерство и на други места.
Защо Павлин Петров е избрал Българското национално радио за сегашното й представяне?
Тази изложба е пътуваща – споделя той. – Поредното нейно представяне е тук, защото смятам, че Българското национално радио е трибуна на българщината открай време, такава ще бъде и занапред. И затова си мислех, че това е едно от местата, в която тази изложба ще стои достойно.
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..
Разкъсана облачност
Предимно облачно